— Сгодена за половин англичанин, на всичкото отгоре проклет кучи син! — изфуча Клод. — Това обаче не те спря да насърчаваш ухажванията на цяла тълпа аристократи, нали!
— Но моля ви, мосю! Това бяха само незначителни флиртове. Цял свят знае, че ще се омъжа за братовчед си.
— А аз ти казвам, че няма да го направиш, гражданко Сен Жорж! Давам ти четиринадесет дни да вземеш решение. След две седмици ще пишеш на англичанина и ще развалиш годежа. А после ще ми станеш любовница — завърши самодоволно той.
— Умолявам ви, мосю! Не мога да направя такова нещо. Не е почтено да ми предлагате да бъда ваша любовница. Това означава позор за мен и семейството ми.
— Очаква ви нещо много по-страшно, ако не се съгласиш — прекъсна я остро Клод. — Предупреждавам те: ще съжаляваш, че ми отказа, гражданко Сен Жорж. Горчиво ще съжаляваш, обещавам ти!
С тази последна злобна забележка Клод посегна към шапката, ръкавиците и бастуна, изскочи от стаята й и тресна след себе си вратата.
Преди три дни маман предложи да му изиграят този номер.
— Смятам, че дори татко Ник би бил доволен от подобен маскарад — заяви Лиз-Мари, след като й описа плана си.
Татко Ник, както го наричаха двете дъщери и внуците му, беше известен с блестящия си външен вид, с внезапните си избухвания и страхотни номера. Говореше се, че пребил някакъв колега, когато онзи забравил текста си. Женевиев се възхищаваше от него и много й се искаше да играе в някоя от пиесите му, макар че той избухваше в гняв дори при най-малкия намек за това.
— Не, не и не! — отговаряше сърдито той. — Работих дълго и упорито само за да махна дъщерите си от сцената и нямам намерение да правя внуците си актьори.
Женевиев беше запозната с историята на живота му, но всеки път я слушаше с удоволствие: На осемнадесетгодишна възраст мама и леля Доминик дебютирали в един парижки театър под ръководството на татко Ник и завладели с щурм цяла Франция. Кавалерите обсаждали сцената и твърдели, че дори троянската Елена не можела да се сравнява по красота с близначките. Но намеренията и надеждите, с които преследвали момичетата, съвсем не били почтени. Само че татко Ник не ги изпускал от очи. Въпреки петното върху името им той бил решен да омъжи дъщерите си за най-добрите мъже.
Така и станало. Лиз-Мари завоювала благоразположението на мосю графа дьо Шато Сюр Мер, Едуар Сен Жорж. Доминик харесала неговия приятел и партньор лорд Уилям Тревилин, ърл на Нортчърч, и спечелила сърцето му.
Браковете предизвикали голям шум в цяла Франция. Сестрите дълго плакали и не могли да се утешат от раздялата. Макар и разделени от Ламанша, те често си ходели на гости.
След година се появило на бял свят първото и единствено дете на Доминик, синът й Джъстин. Едва след единадесет години — когато Лиз-Мари, макар и с мъка, се била примирила, че няма да има деца, — се родили близнаците Вашел и Женевиев. Сестрите били толкова радостни, че веднага решили да оженят децата си. А сега Клод Рамбуйе беше побеснял от гняв заради този отдавнашен годеж и беше заповядал на Женевиев да го развали.
Щом трябва някой да умре, нека това бъда аз, мислеше си Лиз-Мари. Вашел и Женевиев трябваше да живеят.
Майката нямаше вест от сина си, знаеше само, че е успял да се укрие. Женевиев беше уверена в това, а Лиз-Мари отлично знаеше колко е тясна връзката между близнаците и как се разбират и от разстояние. И през ум не й минаваше да поставя под въпрос твърденията на дъщеря си. Сега обаче беше заплашен животът на момичето й. Майката не можеше да допусне то да стане жертва на простак като Клод Рамбуйе, също както на времето татко Ник не позволи на дъщерите си да се свържат с обикновени мъже. Нямаше да позволи дъщеря й да стане любовница на човек с толкова долен произход.
Когато й хрумна отличен план как да запази дъщеря си от лапите на това чудовище, Лиз-Мари въздъхна облекчено.
Всяка сутрин при тях идваше Бърт Онфрой, момичето на млекаря. Женевиев щеше да се смени с него и да се махне от къщи. Лиз-Мари не се тревожеше за Бърт, защото тя си беше малко смахната и нямаше да разбере нищо. Ролята й беше само на статистка. Женевиев обаче не биваше да греши.
Нервна както преди всяко представление, Лиз-Мари почука на вратата и влезе в стаята на дъщеря си.
В овалното огледало над тоалетната масичка Женевиев видя загриженото лице на майка си. Обърна се бавно и я погледна в очите.