Но пък ако се омъжи за него, помисли си саркастично тя, той ще бъде задължен да я защитава. Значи ще бъде принуден да стори това, което се изискваше от него. Как ще погледнат на него хората, ако допусне бащата, майката и братът на съпругата му да бъдат екзекутирани? Но дори ако й помогнеше наистина, в сърцето си Женевиев никога нямаше да бъде сигурна, че този скучаещ безделник Джъстин е вложил всичките си сили да открие семейството й. Нямаше му доверие и толкова.
Трябваше да вземе работата в свои ръце. Това беше единственият изход.
Още при първото споменаване на «Ла Бел фий» в съзнанието й се оформи смътен план, но първата и най-важна крачка към осъществяването му беше да поеме сама командването на кораба. Промъкна се по-близо до двамата слуги, приклекнали недалеч от нея, и почувства, че всяко мускулче и всеки нерв по тялото й са опънати до скъсване.
Събра ли хората? — попита тихо Ив-Пиер, когато Беноа се обърна към него, като същевременно внимателно се оглеждаше наоколо си.
Да — прошепна по-младият мъж. — Петима вече са плували с мадмоазел и са верни привърженици на семейство Сен Жорж. — Той почтително вдигна пръсти до шапката си, за да поздрави Женевиев. Макар че му беше неловко да я гледа облечена като момче, не каза нищо, защото в тия сурови времена, когато във Франция се беше възцарил хаосът, всеки се спасяваше, както може. — Другият е братовчед ми Рупърт от Довил. Последния, Тибо, не го познавам, но Фабиен гарантира за него.
— Добре — промърмори Ив-Пиер. — Къде са сега?
— Казах им да чакат с Емил и Марк в Перуке Бльо. Ще отида да ги доведа.
— А пазачите?
— Трима са — старият Гюстав Мортимър и синовете му. Страшни хора, никой в Брест не ги обича. Само преди седмица стана скандал с дъщерята на мосю Лафит, нали я знаеш, Орели, с хубавите руси коси. Затова — Беноа вдигна рамене, — ако се наложи да ги убием, загубата няма да е голяма. Хората от града ще кажат, че сме им направили услуга.
— Добре — отговори Ив-Пиер. — Върви да доведеш останалите. Ще се срещнем при кораба.
Беноа кимна и запълзя напред. Ив-Пиер почака малко, за да се увери, че никой не го е проследил, надигна се от скривалището си и кимна на Женевиев да го последва.
Държейки се в тъмното, двамата прекосиха кейовете на пристанището. Само след минути към тях се присъедини Беноа с остатъка от екипажа. Мъжете бяха въоръжени, някои с пистолети, други с мечове. Женевиев почувства, как по гърба й пробягаха студени тръпки при вида на тези сурови морски вълци. Макар че познаваше някои от тях, никога не беше ги заговаряла. Все пак трябваше да помни, че са дошли да й помогнат, и не биваше да се бои от вида им.
— Беноа — нареди тихо Ив-Пиер — вземи Емил и Марк и се качи на борда. Преструвайте се, че сте отишли да си поговорите с мосю Мортимър и синовете му. Вземете и бутилката вино, която е донесъл братовчед ти. — И той остро изгледа Рупърт, но морякът само се усмихна и леко се олюля.
— Тоя май няма да ни помага много — отбеляза с отвращение един от мъжете на име Силвестър.
— Извинявам се заради братовчеда си — отговори сковано Беноа. — Обзет е от любовна мъка и се опита да удави грижите си. Затова избяга от Довил. Но когато е трезвен, е почтен другар и добър боец.
— Добре де, добре — подкрепи го Ив-Пиер. — Ако мосю Мортимър и синчетата му не ви заподозрат, нападнете ги без предупреждение. Ние ще се присъединим към вас и ще ви помогнем.
Беноа склони глава, за да покаже, че е разбрал, повика с пръст братята си и тримата тръгнаха по кея към кораба.
— Бонсуар, Гюстав — извика Беноа и хлъцна високо, за да покаже, че е пиян поне колкото Рупърт. — Аз съм Беноа д’Арси, а това са братята ми. Дойдохме да си поприказваме, стари приятелю.
Мосю Мортимър се надигна от палубата и мрачно изгледа новодошлите. Облегна се на перилата и изпитателно се огледа наоколо, за да се увери, че наблизо няма никой. После махна с ръка на тримата мъже да се качат на борда.
Другите моряци останаха в скривалището си, докато след много приказки и звън на стъкло най-после се чуха добре познатите шумове от борба.
— Сега! — изсъска Ив-Пиер. — Тичайте!
Без да се колебаят, Женевиев и останалите хукнаха към кораба. Мъжете се нахвърлиха върху тримата пазачи и скоро ги метнаха през борда. Телата се стовариха с буен плясък във водата и скоро се чуха крясъци и проклятия.
— Отплуваме, бързо! — изкрещя Ив-Пиер. — Преди да са вдигнали тревога.