Всеки от екипажа знаеше задълженията си. Без бавене мъжете са заеха да развързват въжетата, за да вдигнат платната, и издърпаха тежката котва. Минути по-късно «Ла Бел Фий» бавно се отдели от пристанището и взе курс към Бискайския залив.
Щом стигнаха в открито море, Женевиев реши, че е време да вземе командата в свои ръце.
— Отсега нататък аз ще давам заповеди, Ив-Пиер — заяви спокойно тя, макар че ръката, която постави на кормилото, леко трепереше.
Той я изгледа накриво, но въпреки това отстъпи настрана.
— Ей! Какво става там? — обади се един от мъжете. Пернел, като забеляза смяната. — Беноа не ми е казал, че ще пътувам под командването на някаква проклета женска. О, моля за извинение, мадмоазел. Не исках да ви обидя. — И вдигна ръка към шапката си.
— Аз също не знаех — заяви Беноа. Очите му гневно стрелкаха Ив-Пиер, който ги беше наел, без да им каже нищо. — Мислех си, че Ив-Пиер ще бъде командир. Каза ми само, че трябва да отведем мадмоазел в Англия, а после ще се върнем в Брест.
— «Ла Бел фий» е мой кораб — отговори спокойно Женевиев. — Единствено аз съм в правото си да го управлявам.
— Триста дяволи! — изрева Давид. — Няма да плувам под командата на жена, в никакъв случай! Не ми се сърдете, мадмоазел, не ви обиждам лично.
— Правилно — намеси се Оливие. — Нали всички ще ни се подиграват!
— Вярно, вярно! — обадиха се и останалите и закимаха с глави.
— И без това не понасям, когато на борда има жени — отбеляза мрачно Тибо и изгледа Женевиев по начин, от който я побиха тръпки. — Жената носи нещастие. Предлагам да свалим момичето и слугата в Англия, а ние да изберем капитан от нашата си черга. Няма защо да бързаме да се връщаме в Брест. Не е лошо да натоварим някои стоки, които да ни донесат печалба. И без това рискуваме живота си, а заплатата е нищожна.
— Да, да! — развикаха се отново другите.
— Не забравяйте едно — извика с остър глас Женевиев, разтревожена от надигащата се буря. Кимна на Ив-Пиер да поеме кормилото и твърдо продължи: — «Ла Бел фий» е моя собственост. Нямате право да пътувате с нея без мое позволение. За какво ще използвате кораба ми? За лов на риба ли? — Тя мрачно изгледа Тибо. — Или имахте предвид по-лесна печалба, например от контрабанда? Чух, че англичаните плащат добре за ракия и коприна, докарана от Франция. — Тибо се изчерви и Женевиев разбра, че е улучила в центъра.
— Е, господа — обърна се към екипажа тя. — Не възразявам «Ла Бел фий» да пренася контрабандни стоки. Но капитан ще бъда аз! И без това съм достатъчно добър моряк и мога да се меря с всеки от вас. Дори съм по-добра от някои! — И сърдито изгледа пияния Рупърт.
— Бъдете разумна, мадмоазел — опита се да я разубеди Беноа. — Нима наистина очаквате да служим под командата на жена? Оливие е прав. Всички ще ни се смеят. Признавам, че можете за управлявате кораба и сигурно сте по-добра от нас, но не е достатъчно да знаете как се разчитат морски карти, как се обслужва секстантът или как се вдигат платната. Какво ще правите, ако ни нападнат пирати?
— Ще се бия с тях като всички останали.
— Вие? — Тибо скептично вдигна едната си вежда и започна да се превива от смях.
Другарите му мрачно мълчаха и това би трябвало да го предупреди, че нещо не е наред, но той не им обърна внимание. Беноа и братята му, които много пъти бяха присъствали на двубоите между Женевиев и брат й Вашел и знаеха, че младата жена често го побеждаваше, загрижено се спогледаха. Ив-Пиер, който най-после разбра по какъв начин Женевиев ще спечели битката, се извърна настрани и сбръчканото му лице се озари от широка усмивка, която не успя да потисне.
— Да, аз — заяви с твърд глас тя. — После извади рапирата си и предизвикателно заяви: — Ако някой измежду вас вярва, че може да спечели двубоя с мен, нека пристъпи напред. Победителят ще бъде капитан.
— Дуел ли ще има? — Рупърт най-сетне се отърси от вцепенението си. — Исусе! Аз ще изляза на дуел срещу вас. Ще ви науча как смеете да ми отнемате годеницата, мосю! — Крехката фигура на момичето в мъжки дрехи кой знае как му беше заприличала на съперника му от Довил.
Докато останалите наблюдаваха мълчаливо сцената, все още смаяни от неочакваното развитие на нещата, Рупърт политна напред и се опита да извади шпагата от ножницата. Най-сетне успя и диво я размаха, пристъпвайки с несигурни крачки напред.
— Застанете в гард, мосю — извика той и острието изсвистя във въздуха. — Ей сега ще ви пронижа гърлото.
Хвърли се напред и се приземи по корем на палубата. Момците от семейство Д’Арси ужасно се засрамиха за братовчед си, ала останалите се превиваха от смях. Женевиев също се развесели, но решителността й остана същата. Сложи крак върху гърба на Рупърт и изпитателно погледна останалите.