— Още някой? — осведоми се небрежно тя.
— Да — изфуча нечий задавен глас и смехът внезапно секна. — Щом желаете да се правите на мъж, аз ще ви дам удовлетворение, мадмоазел. — Тибо пристъпи напред и светкавично измъкна шпагата от ножницата.
— Както желаете, мосю — отговори невъзмутимо Женевиев, макар че цялото й тяло трепереше от възбуда. От изхода на този двубой зависеше бъдещето на семейството й. — Гард!
Женевиев излезе на палубата и моряците се разстъпиха да й сторят път. Младата жена се поклони изискано и двамата с Тибо започнаха предпазливо да обикалят в кръг един срещу друг, докато шпагите се кръстосваха бавно, сякаш всеки искаше да се убеди в качествата на противника си.
По късите, бързи движения, с които Тибо нападаше и парираше ударите, Женевиев разбра, че младежът има опит в дуелите и че трябва да се пази, ако иска да излезе победител. Тибо беше висок и мускулест, обхватът му беше по-широк и тя се принуди да води по-близък бой, отколкото беше възнамерявала.
Но споменът за вчерашния двубой с разбойника-великан беше още пресен и й вдъхна доверие в собствените сили. След няколко напрегнати минути почти равностойна борба тя с един удар изби шпагата от ръката на смаяния Тибо. Още докато оръжието свистеше във въздуха, рапирата на Женевиев опря в гърлото на противника й. Всички стояха като замаяни и никой не смееше да се помръдне. Нощта беше толкова тиха, че не се чуваше нищо друго освен въздишките на вятъра в опънатите платна и лекия плисък на вълните срещу корабния корпус.
— Триста дяволи — прошепна с уважение някой. — Тя победи Тибо. Не е «Бел Фий», а същинска червенокоса вещица.
При тези думи моряците суеверно се спогледаха, питайки се дали наистина не са попаднали под властта на някоя магьосница, на червената вещица, както твърдеше другарят им.
По време на дуела шапката беше паднала от главата й, буйната червена коса се беше изплъзнала от мрежичката и падаше на вълни по гърба й. Вятърът и морската пяна развяваха разпилените къдрици, а на оскъдната светлина лицето й изглеждаше изпито и бледо като смъртта. Женевиев приличаше на ангел на отмъщението, застанал с разкрачени крака посред палубата с вдигнат меч в ръка, докато корабът под краката й леко се полюляваше.
— Вече съм капитан, нали? — осведоми се спокойно тя и без да обръща внимание на останалите, леко притисна острието в гърлото на Тибо. От раната потече капка кръв.
— Да, мадмоазел — отговори нервно той и облиза с език пресъхналите си устни. Погледът му издаваше неохотно уважение.
Женевиев се обърна към останалите и едва се удържа да не избухне в смях при вида на уплашените им лица.
— Вече съм капитан, нали? — повтори въпроса си тя.
— Да, мадмоазел — побързаха да се съгласят мъжете. Някои страхливо се прекръстиха. Бяха възхитени от бойните й умения, но им придаваха някаква свръхестествена сила.
— Добре — отговори спокойно тя и разбра, че вече никой няма да смее да й се противопостави. — От този миг нататък ставате мои хора и дължите послушание единствено на мен. Бъдете почтени с мен и аз ще ви отвърна със същото. Който ме измами, ще нахрани рибите — продължи заплашително тя. — Припомнете си колко пирати е имало в семейството ми. Ако реша, че можем да вземем товар на борда, за да го откараме в чужбина, ще делим печалбата по равно. Ив-Пиер става мой първи подофицер, Беноа — втори помощник-капитан, а Емил — лоцман. Тибо — обърна се към доскорошния си противник Женевиев, — можеш ли да си служиш с оръдията също така сръчно, както и с шпагата?
— Да, капитане — отговори без колебание той, признавайки по този начин новия й статус.
— Тогава те провъзгласявам за канонир. Оливие ще бъде нашият корабен лекар, Силвестър ще готви, а останалите ще си поделят другите задачи. Всеки ще получава достатъчна порция храна и вода, освен това по чаша грог на ден. — Женевиев се извърна към Рупърт, който хъркаше с все сила. — Ако ни нападнат, пияният моряк само ще ни пречи и ще изложи живота ни на опасност. И още нещо искам да ви кажа: Аз съм жена, но вие със собствените си очи видяхте, че мога да браня честта си — помнете това винаги. Въпреки облеклото и поведението си съм дама и желая да се отнасяте с мен като с такава. Ясно ли се изразих?
— Да, капитане — отговори в един глас екипажът. Женевиев доволно се обърна към Ив-Пиер.
— Кормилото дясно на борд! — заповяда решително тя. — Увеличете скоростта! На работа, хора! Успяхме да избягаме от Франция, но искам да стъпя на английска земя още преди изгрев слънце.