С въздишка се огледа още веднъж в каютата и се вцепени от ужас, когато погледът й попадна в голямото огледало. Жената, застанала насреща й с разрошени коси и диво святкащи очи, беше неузнаваема. Нищо чудно, че екипажът я смяташе за вещица. Видът й беше направо неземен. Макар че се беше постарала да заличи всички следи в стопанството на Онфрой, в косата й все още личаха кафяви ивици, а вятърът и мъглата бяха разпръснали и объркали дългите къдрици. По кожата й все още личаха петна от гримовете, които беше използвала, за да се превърне в Бърт, а липсата на сън беше изписала тъмни кръгове около очите й. Беше покрита от глава до пети с дебел слой мръсотия. По време на дуела с Тибо раната на бедрото й се беше разтворила и панталонът беше пропит с кръв.
Едва когато погледна кървавата коричка, Женевиев осъзна, че раната я боли и че е изтощена до смърт. Нямаше никакво друго желание освен да легне в леглото и да заспи. Едва намери сили да повика Марк д’Арси, който беше предложил да се грижи за нея. Той беше плахо, мълчаливо момче на нейната възраст и Женевиев се радваше, че ще бъде до нея, защото познаваше братята д’Арси много по-добре от останалата част на екипажа. Беше абсолютно сигурна, че от страна на Марк никога няма да дойде заплаха.
— Да, капитане? — попита момчето, след като почука и отвори вратата.
— Моля те да ми приготвиш топла вода да се изкъпя, Марк — отговори Женевиев. — Ако няма друго, изпразни няколко съда с питейна вода. Още утре ще ги напълним отново — дори днес — поправи се тя, като погледна през прозореца и установи, че вече се зазорява. — И провери, ако обичаш, дали Силвестър може да намери нещо за ядене. Нямам нужда от кой знае какво. Достатъчни са ми малко хляб и сирене, както и чаша вино. Освен това кажи на Беноа да смени Ив-Пиер на кормилото. Доста път минахме през последните дни и съм сигурна, че Ив-Пиер е уморен също както и аз. Приготви и за него баня и нещо за хапване. Кажи на Оливие да се погрижи за раната му. Това е всичко.
— Да, капитане. — Марк почтително кимна и затвори вратата след себе си.
Женевиев облекчено се отпусна на един стол и се зае да сваля тежките ботуши от краката си. После смъкна чорапите и раздвижи пръстите си. Ботушите бяха натъпкани с хартия, за да са й по мярка. Дни наред пръстите й се търкаха в пластовете хартия и сега ужасно я боляха. После свали ризата и тесния клин и облекчено разви плата, с който бяха обвити гърдите й. Тържествено си обеща, че веднага след пристигането си в Англия ще се погрижи да си набави нови дрехи и прилични обувки.
Когато й донесоха топлата вода, Женевиев веднага се потопи в месинговата вана и щастливо въздъхна. Облегна се на ръба и почака, докато водата успокои болките в тялото й. После силно се разтърка с парче домашен сапун и отвратено разкриви лице от неприятната миризма.
— По дяволите! — помисли си младата жена. Първо ще се снабдя с достатъчно парфюмиран сапун, а после ще осъществя всичките си планове.
Изплакна се добре и се изсуши с голямата хавлиена кърпа. Седна пред писалището и докато поглъщаше донесеното от Марк ядене, прегледа набързо няколко морски карти. Момчето беше наредило грижливо масата и Женевиев реши на следващия ден за му благодари за услугата. Но умората бързо надделя и тя се отпусна на леглото, без дори да си прави труд да маха покривката. Тъй като за първи път от седмици насам се чувстваше сигурна, веднага потъна в дълбок, мирен сън.
— Земя на хоризонта! Земя на хоризонта!
Като чу този вик и силното тропане по вратата на каютата си, Женевиев с мъка отвори очи. В първия миг не можа да осъзнае къде се намира. Удобното меко легло беше сигурно убежище и тя съвсем нямаше желание да го напусне. Беше сигурна, че сънува, струваше й се, че от цяла вечност не е спала в истинско легло. Прокара език по пресъхналите си устни, промърмори нещо неразбираемо и отново затвори очи. После се обърна на другата страна и посегна да завие раменете си. С учудване установи, че няма завивка и че лежи на леглото гола-голеничка. Този път отвори широко очи и скочи. Споменът рязко се върна в съзнанието й.
— Капитане! Капитане, къде сте? — викаше зад вратата Марк. Гласът му ставаше все по-висок и звучеше загрижено. — Чувате ли ме? Добре ли сте, капитане?