— Да, да! — извика Женевиев и побърза да се облече. Уплаши се, че въпреки изричната й заповед Марк може да влезе и да я завари гола. — Идвам, идвам!
Господи! Как можа да спи толкова дълго и да забрави напълно Клод Рамбуйе, бягството от градската къща в Париж и другите събития от последните седмици!
— Готова съм! — извика отново тя и продължи бързо да се облича. Напъха единия си крак в ботуша, стисна другия в ръка и изтича до вратата. — Какво има, Марк?
— Съжалявам, че ви обезпокоих, капитане — извини се младежът и неловко я погледна. Ризата й не беше дозакопчана и се виждаше част от гърдите, които не бяха пристегнати с плата. — Стигнахме брега на Англия и екипажът очаква заповеди.
— Кажи им, че идвам веднага — нареди тя.
— Да, капитане.
Женевиев затвори вратата и побърза да довърши тоалета си. Накрая взе от тоалетната масичка четка със сребърна дръжка и приведе в ред косите си. Нетърпеливо оскуба разрошените кичури, уви непокорните къдрици на кок на тила си и нахлупи шапката.
Взе една от морските карти от чекмеджето, нави я на руло, мушна я под мишница и излезе на палубата, където я очакваше екипажът.
Мъглата се беше сгъстила още повече и висеше на гъсти кълба над крайбрежието. Ръмеше дъждец. Женевиев внимателно огледа шалупата, за да се увери, че всичко върви както трябва, после се изкачи по стълбичката към бака, пристъпи към перилата на предната палуба и безмълвно пое далекогледа, подаден й от Ив-Пиер. Макар и забулен в мъгла, на по-малко от три мили пред нея се издигаше скалистият бряг на Корнуол. Нямаше съмнение, бяха пристигнали в Англия. Женевиев доволно се усмихна, обърна се и слезе на главната палуба, където се бяха събрали всички членове на екипажа.
— Добро утро — поздрави любезно младата жена. — Благодаря ви за добре свършената работа. Бързо се озовахме в Англия. Извинявам се, че тази сутрин ви накарах да ме чакате. — Спря за миг и спокойно продължи: — Искам всички да разгледате внимателно тази карта. — Разгърна донесената карта, двама от матросите я хванаха за краищата и я вдигнаха високо, за да я видят всички. Женевиев посочи с пръст едно място и обясни: — Тук сме директно пред брега на Пензанс, недалеч от Лендс Енд. Виждате ли този малък прорез, близо до края на полуострова, в северната част на картата? — Тя посочи с пръст друго място и мъжете закимаха. — Според знаците, нанесени на картата, влизането в залива е много лесно, въпреки че протокът е твърде тесен за повечето кораби. Обаче «Ла Бел Фий» е с тесен корпус и гази не повече от два и половина метра дълбочина. Предлагам ви да разгледаме отблизо това интересно кътче. Смятам, че то ще се окаже великолепно скривалище.
— Но, капитане, нали вече сме в Англия? Тук е сигурно място — отговори малко изненадано Беноа. — Какво причина бихте имали да криете «Ла Бел фий»?
— Имам достатъчно важни причини, поради които никой освен вас не бива да знае, че корабът е моя собственост — обясни търпеливо Женевиев. — Когато му дойде времето, ще разкрия всичко пред вас. Ще ви предложа своя план за действие и се надявам да ви хареса. В момента обаче трябва да се погрижим за влизането си в залива. Времето нещо не ми харесва. Ламаншът понякога е опасен, а не ми се иска да се отклоним от курса, когато почти сме стигнали целта. На работа, хора!
Екипажът веднага се зае със задачите си. Женевиев закуси и побърза да замести Беноа на кормилото. Ив-Пиер предложи да поеме управлението, но тя отклони предложението му и настоя той да си почине. Боеше се, че раната му е доста по-тежка, отколкото признаваше. Пък и не беше вече в първа младост.
— Не, приятелю. Предстоят ни напрегнати дни и нощи. Искам да си здрав и силен. Когато се озовем в имението на чичо Уилям, ще те натоваря с повече работа, отколкото предполагаш. Надявам се само, че няма да бъда твърде строг работодател.
— В никакъв случай, капитане — усмихна се Ив-Пиер. — Както винаги, аз съм изцяло на вашите услуги.
— Благодаря ти — отговори сериозно тя.
Завъртя кормилото и корабът се понесе покрай носа на полуострова. Малко след това се показа и протокът. Това наистина беше тесен, плитък залив, както се беше надявала Женевиев. Откъм открито море не се виждаше нищо повече от няколко скални блока. Ако успееше да прекара кораба между скалните стени, това щеше да бъде идеално пристанище за «Ла Бел фий». От водата стърчаха стръмни канари, в които се пречупваха вълните, и около входа към залива се образуваше силен водовъртеж. Влизането щеше да бъде трудно и опасно за всеки, който би открил кораба й и би поискал да го погледне отблизо. Освен това течението беше много силно, морето ревеше насреща им и пръскаше потоци пяна. Само луд човек или отчаян до смърт като Женевиев би се опитал да се промъкне през скалистия проток.