Всеки от двамата разбираше предпазливостта и страха на другия, френските власти прибягваха до жестоки, нечовешки мъчения, за да принудят заловените да говорят; но ако хванеха някого от тях, той не можеше да издаде другия, дори ако го измъчваха до смърт.
Сърцето на мъжа учестено заби, като си представи своята Руж в лапите на Клод Рамбуйе, онзи жесток и безмилостен негодник, който ги преследваше неотстъпно и се беше заклел да ги залови. Гореше от желание да си отмъсти, че го бяха направили смешен пред цялото френско правителство. Руж ненавиждаше този човек и Ноар знаеше това, макар че никога не беше питал за причините. Знаеше само, че Руж се е заклела да го убие.
Обичаше у тази жена именно дързостта й, готовността да посегне към чисто мъжки средства за борба, докато другите от нейния пол падаха в безсъзнание на земята. Тя не му отстъпваше по нищо. С такава жена си заслужаваше да се живее.
Устата му все по-силно си впиваше в нейната и скоро желанието го завладя напълно. Езикът му се потопи дълбоко в топлата й уста, за да я изследва докрай. Боже колко сладка беше тази странна смесица от вино и мед, която вкусваше вътре! Ноар умееше да разпалва желанието й бавно, без да я кара да бърза, защото искаше заедно да достигнат върха на усещанията си.
Женевиев жадно отговаряше на целувките му. Езикът й се извиваше около неговия, зъбите й хапеха устните му. Цялото й тяло се затопляше. Дългите целувки разравяха жарта, която досега беше тляла. Зави й се свят и стомахът й потрепери, сякаш корабът под тях внезапно се беше гмурнал на дъното на морето. Устните на мъжа милваха страните, слепоочията и къдриците й, които се разпиляха по раменете и загърнаха двамата влюбени сякаш в огнена мантия.
— Обичай ме, Руж. Обичай ме — шепнеше с предрезгавял глас Ноар, но Женевиев не чуваше и половината от страстните му слова.
Сърцето лудо се блъскаше в гърдите й, кръвта биеше в слепоочията й. Чувстваше се слаба и безволна, сякаш беше изпила няколко бутилки от силното червено вино, което бяха поделили миналата вечер. Разумът й се разтроши на хиляди мънички частици и вятърът ги отвя като пепел във всички посоки. Не беше в състояние да промени нещо, нито пък искаше да го направи.
Беше пленница на бурно нахлулите в тялото й чувства. Усещаше единствено пламтящите устни на мъжа върху своите и силните ръце, които бяха навсякъде по тялото й.
Тя се притискаше в него и дори костите й се размекнаха като живак в обятията му. Почувства се като русалка, гъвкава и лека сред морските вълни. Кожата й беше невероятно чувствителна. Кръвта изгаряше вените й и във всяка фибра на тялото й лумваше пламък.
Пулсът на врата й трептеше като пеперудено крило, докато Ноар нежно милваше с устни всяко местенце по шията й. Със смесица от страх и възхита тя проследи пътя на устните му, които се плъзнаха надолу към раменете, зъбите му нежно ги захапаха и в същото време желязната мъжка ръка властно обхвана тила й.
— Ти си моя, моя завинаги — шепнеше страстно Ноар. — Никога няма да те пусна.
Женевиев цялата се разтрепери, защото почувства неудържимата сила, скрита в тези думи. Спомни си мъжа, когото беше убил, за да спаси живота й, и се учуди, че същите тези ръце, строшили с лекота врата на френския пазач, сега я прегръщаха с толкова нежност.
Пръстите й инстинктивно се плъзнаха по тялото му и се заровиха в черната грива. Ръцете й обвиха тила му, докато устните му отново замилваха чувствителните места по врата й. На мястото, където шията преминаваше в рамото, зъбите му се впиха в кожата й и тялото на младата жена потрепери от неизпитвано досега блаженство. Твърдите зърна на гърдите й се притиснаха до окосмената мъжка гръд.
Ноар зарови лице в косите й и дълбоко вдъхна нежния аромат на парфюма от цвят на лилия. Самият той беше откъснал тези цветя за нея в сърцето на Франция.
Ръцете му обхванаха твърдите й гърди и той за кой ли път се възхити от съвършената им форма. Бяха бели и блестяха като мрамор, а кожата над тях беше толкова фина, че тънките вени, които пулсираха под нея, ясно се виждаха. Розовите зърна се наляха с кръв под милувките му, втвърдиха се още повече, докато ръцете и устните му описваха кръгове около тях. Приличаха на две въртящи се огнени кълба, от които се сипеше дъжд от искри. Пламъците им се разпръскваха по цялото й тяло, изпълваха го с желание и радост от предстоящия акт. Дълбоко в утробата й нещо потръпваше и се разтваряше, готово да го приеме.