— Божичко! — изрева Беноа. — Не смей да говориш така за мадмоазел Сен Жорж, Рупърт! Не стига, че прояви добротата си и ти даде работа, която ти беше много необходима, ами и затвори очи пред глупашките ти опити да й пронижеш гърлото миналата вечер, когато по погрешка я сметна за своя съперник в Довил. Тя ти прости нахалството, а ти веднага ще й се извиниш, братовчеде.
— Значи вярно било? — повтори учудено Рупърт. — Но аз нищичко не си спомням… Олеле, бедната ми глава! Толкова ме боли, толкова ми е лошо… Морето е виновно за всичко. — Той още веднъж обвиняващо изгледа Беноа и се обърна смирено към Женевиев: — Най-покорно моля за извинение, капитан… Лафол. — После дръзко се ухили и примигна. — Не. Май не е много хубаво, нали, капитане? — Вдигна рамене и протегна ръце с дланите нагоре. — Както виждате, не съм на висота днес.
— Рупърт! — изкрещя ужасено Емил. — За втори път обиждаш мадмоазел Сен Жорж! Веднага се извини!
Въпреки намерението си да скастри сурово Рупърт за дързостта му да я нарече Лафол — Лудата, — Женевиев развеселено се усмихна. Не се засегна от намека, че не е с всичкия си. Знаеше, че не е била на себе си, когато е взела решение да прекара «Ла Бел фий» през тесния процеп между скалите, и то по време на силна буря. Освен това не беше убедена, че ще успее да я изведе отново в открито море. Пък и за да осъществи плана си, й беше необходимо ново лице. Името, дадено от Рупърт, съвсем не й беше неприятно.
— Няма нищо, Емил — каза тя и повелително махна с ръка. — Капитан Лафол ми подхожда като всяко друго име, освен това имам сериозни основания да ви помоля никога вече да не споменавате на борда истинското ми име. А сега нека се заемем с работата си. Близките дни ще бъдат доста напрегнати.
Хвърлиха през борда тежката желязна котва и пуснаха на вода една от двете корабни лодки. През перилата от дясната страна беше хвърлена въжена стълба, по която Женевиев и придружителите й се спуснаха в лодката. Загребаха внимателно към скалите, заобиколиха ги и се насочиха към брега. Изтеглиха лодката на пясъка и я покриха с водорасли и треви.
Скоро откриха тясна козя пътека, която се виеше нагоре към скалите. Явно не бяха първите, открили тайния залив и намерили убежище в него. После тръгнаха предпазливо по пътеката, която водеше към малкото рибарско село Сен Ив.
Докато вървяха, Женевиев посвети спътниците си в измисления от нея план за спасение на семейството й. Обясни им защо не вярва, че ще получи помощ от вуйчо си и братовчед си и им разясни, че е принудена да вземе нещата в свои ръце.
— Трябва бързо да изведа от Франция мама, татко и Вашел — ако са още живи — заяви решително тя, изпреварвайки съмненията им. — Знам, че се излагам на опасност. Кажете на другарите си, че който не желае да ме съпровожда, е свободен да напусне кораба. Искам с мен да останат само хора, смели и предани до смърт. Нали аз победих Тибо на дуел и ви доведох на сигурно място през бурята! Какво друго доказателство да ви дам, че правя всичко, което съм си наумила? — попита остро тя. Кипеше от гняв, но и малко се страхуваше, че моряците ще откажат да й помогнат.
— Никакво, мадмоазел Женет — отговори успокоително Ив-Пиер. — Просто сме загрижени за вас, това е всичко. Няма да си простя, ако паднете в лапите на мосю Рамбуйе, след като рискувахте живота си, за да избягате от него. Кой знае какво е станало с мосю графа и графинята — допълни мрачно той. — Разбира се, че ще ви помагаме с всички сили.
Ние също — произнесоха в един глас Беноа, Давид и Пернел.
— Отлично — отговори успокоено Женевиев. — Ив-Пиер ще остане с мен, а вие вземете тези накити. — Тя извади от кесията на колана си откраднатите от разбойниците скъпоценности, които Ив-Пиер беше прибрал, и им ги подаде. — Продайте ги колкото се може по-скъпо. Макар че не ми се вярва да получите много пари, защото всеки емигрант, напуснал Франция, продава скъпоценностите си, за да преживее. Надявам се да ни стигнат поне за покупката на необходимите запаси. После се върнете на «Ла Бел фий» и стриктно спазвайте указанията ми. Щом свършите ремонта и направите необходимите промени, желая колкото се може по-незабелязано да се осведомите в Сен Ив и Пензанс за последните събития. Нужни са ни информация и връзки, за да продаваме незабелязано стоката си. Не съм избягала от онази стан, която завладя Франция, за да бъда заловена от английските драгуни! Двамата с Ив-Пиер отиваме в Нортчърч Аби. Ще ви изпратим съобщение веднага щом установим как стоят нещата там.