— Както желаете, капитане — отговори от името на всички Беноа. — Ще направим всичко, за което ни помолихте, а после ще чакаме съобщение от вас.
От бягството й беше минало по-малко от месец, но Женевиев имаше чувството, че е изминала цяла вечност. С учудване установи, че скромните, но прилични неща, които беше купила в Сен Ив — шапка, рокля и обувки, й бяха неудобни и ужасно й липсваше свободата на движение, на която беше свикнала в мъжкото облекло.
Лицето й беше белязано от тревога, тъй като вече нямаше нужда да поддържа израза на решителност пред хората от екипажа. Погледна през прозореца на дилижанса, който отвеждаше двамата с Ив-Пиер в Нортчърч Аби, и почувства отново омаята на дивата, нецивилизована местност, която толкова я възхищаваше по-рано. Днес обаче в сърцето й преобладаваха съвсем други чувства.
Знаеше, че леля Доминик ще бъде много щастлива да я види. Но се страхуваше, че чичо Уилям и братовчед й Джъстин ще бъдат по-скоро шокирани от появата й. Ох, поне Вашел да беше с нея! С дръзките си забележки и остроумните си отговори брат й щеше както винаги да разсмее чичо си и да отговори със същата монета на Джъстин, който непрекъснато се подиграваше с всичко и всички.
Женевиев винаги усещаше плахост в присъствието на лорд Уилям и не смееше да го въвлече в разговор. Плашеше се от неговата строгост и го виждаше винаги в ролята на строг възпитател.
А Джъстин непрекъснато я дразнеше. Още като дете Женевиев често излизаше от кожата си в негово присъствие и ясно му даваше да разбере, че и тя има остър език. С тъжна усмивка си припомни, че неведнъж го беше заплашвала с рапирата си. Веднъж дори отряза копчетата на новата му раирана жилетка, с която много се гордееше. Не го нарани изобщо, но Джъстин толкова се разгневи, че Женевиев се уплаши да не я удари. Беше сигурна, че едва се сдържа да не се нахвърли върху нея. Как ли щеше да погледне сега на пристигането й в дома му? Припомни си колко жесток и ироничен можеше да бъде и сърцето й потрепери при мисълта, че може би ще стане негова жена.
В миналото Джъстин достатъчно ясно й беше дал да разбере, че не желае да се жени за нея, и може би не беше променил решението си. Тази представа я утеши поне малко и тя се примоли изобщо да не се среща с братовчеда си в Нортчърч Аби.
Обикновено пътуването до имението на чичо й, разположено оттатък Тамар в Девън, траеше два дни, но този път им отне много повече време. Една от осите на каретата се счупи и ремонтът отне много часове. Спираха твърде често, за да сменят конете, имаха и други забавяния, но след около четири дни най-после достигнаха до целта. Слязоха на спирката, която беше най-близо до Нортчърч Аби, и мълчаливо изминаха пеш оставащите пет мили. За първи път Женевиев се зарадва, че не носят багаж, макар че в гостилниците, където отсядаха, я гледаха отвисоко именно поради липсата на багаж. Но когато узнаха, че е французойка, всички почнаха в един глас да оплакват тежката й участ, да клатят загрижено глави и да се опитват да я утешават.
Най-после видяха пред себе си имението на чичо й и скоро застанаха пред високите порти от ковано желязо на господарската къща.
Първоначално Нортчърч Аби е бил манастир, възникнал през шестнадесети век. Построен от най-благороден пясъчник, който с течение на годините беше придобил нежно бежов цвят, замъкът блестеше на слънчевата светлина и отразяваше всеки най-малък нюанс от светлини и сенки.
Сградата беше построена във вид на четириъгълник и беше четириетажна. Главната постройка имаше голяма тераса на покрива, обградена от четири страни с каменна балюстрада. Квадратната тераса беше покрита с висок шестоъгълен купол, покрит с ламарина, поддържан от шест стройни, красиви колони. През отворите между колоните се виждаше голямата камбана, която някога е свиквала монасите на молитва.
Обградената с колони алея, която водеше към къщата, свършваше пред масивна дъбова врата с месингови чукчета. От двете страни на входа имаше тесни, високи кулички.
Тесни прозорци с напречни летви и широки греди между крилата и стъклата от благородно венецианско стъкло бяха разпределени равномерно по всички страни и етажи. Кристалните стъкла бяха изтрити със сода и блестяха матово като истински диаманти на слънчевите лъчи.
Беше минало много време от последното посещение на Женевиев в Англия и тя почти беше забравила колко величествена изглежда къщата на чичо й. Докато вървяха по дългия, виещ се път, непрекъснато се оглеждаше и страхът в сърцето й нарастваше.