— Писали сте ни? — промълви смаяно Женевиев. — Чичо Уилям е пращал хора във Франция? О, лельо Доминик! Толкова съм ви благодарна. Срамувам се от себе си. Мислех си, че чичо ни е изоставил на произвола на съдбата. Нали беше ужасно сърдит на татко. Не сме получили нито едно от писмата ви. Сигурно онзи негодник Клод Рамбуйе ги е залавял, както и онези, които ви пишехме ние, макар че с голяма предпазливост ги изнасяхме от къщи. Без съмнение, хората на чичо Уилям са в затвора. А може би вече са ги екзекутирали. Ох! — извика отново Женевиев. — Ако е така, положението във Франция е още по-лошо, отколкото се страхувах. Ония, които изтръгнаха властта от ръцете на крал Людовик, не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. Сигурно татко е скривал от мама и мен много повече неща, отколкото предполагахме. Цяло чудо е, че все пак сте получили последното му писмо. Сигурно са го предавали от ръка на ръка.
— И аз така си мислех — съгласи се дрезгаво Доминик, опитвайки се да задържи сълзите си. — Кажи ми, Женевиев, как се чувстваха моята мила Лиз-Мари и добрият Едуар, когато ги остави? Вярваш ли, че ще успеят за избягат от Франция и да потърсят убежище в Англия?
— Аз… не знам, лельо Доминик — призна Женевиев. — Когато тръгнах, и двамата бяха добре, но отказаха категорично да дойдат с мен, въпреки че ги умолявах да го сторят. Настояваха да си останат в къщи, за да избягам колкото се може по-далеч от лапите на Клод, без той да заподозре, че съм напуснала градската къща. Когато отидохме в Шато Сюр Мер, Ив-Пиер, който ме придружаваше от самото начало, научи от Беноа д’Арси, че са открили изчезването ми, а мама и татко са изчезнали. Но никой не знае да ли са ги хванали. — Женевиев съкрушено отпусна рамене. — Нищо повече не знам. Мога само да се надявам, че също са се изплъзнали от ръцете на оня негодник и са се укрили на сигурно място.
— Ще се молим за тях — прошепна Доминик и се прекръсти. — А Вашел? Нищо ли не знаете за него?
Женевиев поклати глава.
— Когато узнахме за злите намерения на Клод, той гостуваше у приятели. Успях да му изпратя писмо, за да го предупредя да стои далеч от Париж. Уверена съм, че ако с него се беше случило нещо, щях да го почувствам със сърцето си.
— Същото важи и за мен, Женет. — Лицето на Доминик се разведри. — Ако Лиз-Мари беше мъртва, щях веднага да го усетя. О, Женет! Вече съм сигурна, че сестра ми е жива и е на сигурно място. Ако им се удаде възможност, двамата с Едуар ще се прехвърлят в Англия.
Женевиев също усети, че й олеква на сърцето и решителността й да осъществи рискования план за спасение на майка си и баща си още повече се засили. Нищо, че чичо Уилям беше направил опит да ги измъкне със своите хора и не беше успял. Мъжете му бяха англичани, може би дори не говореха френски и нямаха представа от живота и политическото положение във Франция. Нейните хора обаче бяха французи, бяха свикнали с опасностите, бяха усетили на гърба си новата ситуация във Франция след свалянето на краля и разбираха колко е важно всичко да се извърши внимателно и в пълна тайна.
Женевиев беше потънала в мислите си и едва след време чу отново гласа на леля си.
— Прощавай, Женет — говореше Доминик. — Чувствата ме завладяха и съвсем забравих добрите си маниери. Знам колко си уморена, миличка. Ела, ще ти покажа твоята стая. Същата е, в която живееше и при предишните си посещения. Ще се погрижа да се чувстваш колкото се може по-удобно. После ще се срещнеш с Уилям, Джъстин и Кити.
— Джъстин при вас ли живее? — попита смаяно Женевиев и в сърцето й се промъкна лошо предчувствие.
— Да, но само временно. Постоянното му местожителство е в Блекхийт Хол. Доколкото знам, двамата с Уилям обсъждаха делови въпроси, но не съм много сигурна. — Доминик сви рамене и се засмя. Женевиев с учудване установи, че смехът на леля й прозвуча горчиво. — Джъстин не ми доверява почти нищо — продължи Доминик. — Излиза и се връща когато си иска, играе хазарт, флиртува и кой знае още какво. Това е още една от многото причини, поради които се радвам на пристигането ти, Женет. — Двете тръгнаха по широката, извита стълба към първия етаж и лелята продължи разказа си: — Надявам се като негова годеница да му окажеш добро влияние, мила. В последно време е толкова променен… толкова странен и винаги потънал в мислите си. Но съм сигурна, че когато се омъжиш за него, всичко това ще се промени. Двамата с Уилям днес са на лов, защото лондонският сезон почти свърши. Повечето аристократи се оттеглиха в летните си имения. — Доминик продължаваше да бъбри, без да забелязва колко тиха е станала племенницата й. — Не ми се вярва да са отишли твърде далеч, защото миналата зима Уилям падна от коня и десният му крак още не е напълно излекуван. Често ходи с бастун. Сигурна съм, че двамата много ще се радват да те видят. При нас живее и Кити, на която Уилям е настойник. Не си имала възможност да се запознаеш с нея, защото до смъртта си баща й, скуайър Манеринг, държеше бедното дете затворено в къщи. Страх ме е — усмихна се измъчено Доминик, — че доста е подивяла след пристигането си в Нортчърч Аби. Опитва се да навакса всичко онова, което й е било отнето, и никой не може да я укроти. Пък и аз съм на мнение, че младите имат право да се забавляват както си искат. Сигурна съм, че момичето ще ти хареса. Знаеш, че винаги съм си мечтала за дъщеря, но след раждането на Джъстин вече не можех да имам деца. Кити запълни част от тази празнина. Но най-много се радвам да те посрещна в дома си не само като своя племенница, а и като своя дъщеря, мила Женет. Най-голямото ми желание е да те видя омъжена за Джъстин — заяви Доминик и с обич притисна племенницата си до гърдите си.