Тъй като се боеше, че няма да успее да удържи сълзите си, Доминик бързо изтича от стаята и затвори след себе си вратата.
Женевиев благодарно се отпусна в топлата вода, приготвена от Емелин. Младата прислужница се грижеше трогателно за нея и отметна дори завивката, за да може да си легне. Въпреки изтощението си Женевиев се съмняваше, че ще може да заспи, защото мъчителните мисли не я оставяха на мира. Въпреки това заспа веднага щом затвори очи, а когато Емелин леко я побутна по рамото, за да я събуди, реши, че е спала само няколко минути.
— Шест часът е, мадмоазел — съобщи прислужницата.
Женевиев се прозина и учудено погледна малкия бронзов часовник, поставен на камината, който равномерно тиктакаше. Как можа да спи толкова дълго! А й се струваше, че току-що си е легнала…
— Приготвила съм ви чай и бисквити, мадмоазел, ако сте гладна — каза Емелин. — Лейди Нортчърч ще се появи ей сега с няколко рокли за вас, защото вие не носехте нищо със себе си. О, мадмоазел! — извика уплашено момичето. — Вярно ли е, че едва сте успели да избягате от Франция? И че сте прекосили Ламанша с рибарската лодка на някакъв контрабандист? — Прислужницата повтаряше лъжата, разказана от Женевиев при пристигането й.
Младата жена кимна, отметна неохотно завивката и се надигна.
— Наистина не беше особено приятно преживяване.
— О, мадмоазел, много добре си го представям! Всички в къщи са възхитени от вашата смелост — продължи съчувствено Емелин, докато й помагаше да облече халата с цвят на праскова, който беше метнат на леглото.
— Това е от мис Мениринг, мадмоазел — обясни тя, като забеляза учудения поглед на Женевиев. — Попитах Роуз, камериерката й, дали мога да го взема, защото си нямате свой. Но съм сигурна, че скоро ще попълните гардероба си, защото лейди Нортчърч вече изпрати да повикат шивачката.
— Мисля, че не е редно просто така да вземам вещите на мис Мениринг, Емелин — опита се да протестира Женевиев. — Може да се разсърди.
— Няма да има нищо против, мадмоазел, уверявам ви. Младата лейди има златно сърце. Ще ме извините, че малко клюкарствам, мадмоазел, но работата е следната: бащата на мис Мениринг беше страшен скъперник, макар че беше богат, и по-скоро би седял и би гледал как носът й се превръща в сирене и мишките го изгризват, отколкото да й даде и едно пени за дрехи. Преди да дойде при нас, мис Мениринг е носила само стари, грозни престилки. Затова и няма особено добър вкус по отношение па цветовете, който биха й отивали. Настоява да се облича в светложълто и наситенозелено, макар че лицето й е бледо и изцяло се губи в тези цветове. Лейди Нортчърч е твърде деликатна, за да й го каже направо. Роуз смята, че е истински късмет, дето не сте си донесли свои рокли, защото ръстът ви е еднакъв с този на мис Мениринг и нещата, които не й отиват, ще подхождат чудесно на червените ви коси и зелени очи. А тя е много светла и със сини очи. Не се тревожете, мамзел — добави усмихнато Емелин. — Правите на всички ни услуга, като помагате да преустроим малко гардероба на мис Мениринг.
Тъй като Доминик, която в този момент влезе в стаята и чу последните думи на камериерката, веднага ги потвърди, Женевиев не се възпротиви повече и ги остави да й покажат онова, което бяха предвидили за нея. Ала като видя големия вързоп, ужасно се изплаши, че трите жени са изпразнили докрай гардероба на бедното момиче.
— Лельо Доминик! — извика тя. — Не мога да приема толкова много рокли!
— Шшт! Разбира се, че можеш, миличка. Емелин е права: Кити просто не разбира кое й отива. Я погледни това… чисто бяло като мидена черупка! Роуз и аз се опитахме да я убедим, че трябва да избере слонова кост, защото в тази фуста става съвсем безцветна. А я се погледни! — И графинята вдигна дрехата до лицето на Женевиев. — Твоята кожа просто блести! А косите ти са като буйни пламъци. Но стига сме приказвали. Набързо ще облечем и Кити, и теб.
Доминик се обърна към Роуз, която също беше влязла в стаята.
— Закачи тези неща в шкафа на мадмоазел Женевиев, Роуз, а Емелин да изглади златната рокля и бялата фуста. За тази вечер е достатъчно. Аз ще отида да донеса ковчежето със скъпоценностите. Перлената ми огърлица ще подхожда чудесно на роклята. Тихо! — Графинята вдигна ръка, за да спре протестите на Женевиев. — Не ми противоречи, Женет, моля те. Ти си ми племенница, а и накитите са част от зестрата, която ще получиш при женитбата с Джъстин.