Доминик умело гримира лицето на племенницата си, като нанесе по малко боя на най-подходящите места, за да промени до неузнаваемост благородните, фини черти. Младата жена вече не беше онази замайваща красавица от по-рано, а просто едно красиво дръзко джудже. Доминик беше подчертала формата на очите и дръзко беше изпила веждите, така че Женевиев съвсем беше заприличала на котка. Високите скули също бяха подчертани с повечко руж. Тесният класически нос беше преоформен на малко, сладко чипо носле. Пълните чувствени устни бяха станали тесни и кръгли. Женевиев подчерта още повече изкуствения си вид, като залепи огромна черна бенка на лявата буза.
Перлени обици във форма на капки, които приличаха по-скоро на птичи яйца, висяха от ушите й. Огърлица от същите перли красеше врата й.
Роклята беше изцяло от златна коприна, цвят, който подчертаваше розовата й кожа и златните искрици в огромните зелени очи. Деколтето беше украсено с нежна бяла дантела, изрязано във форма на сърце и толкова дълбоко, че пълните млади гърди изглеждаха особено привлекателни. Раменете бяха свободни, а ръкавите се спускаха до лактите съвсем тесни, после се разтваряха като чашки на цветя и разкриваха изцяло богато украсените с дантела ръкави на долната й дреха. Корсетът беше пристегнат до крайност, а полата падаше като камбана върху множество фусти, укрепени с банели. При всяко движение полите тържествено се поклащаха и разкриваха голяма част от богато надиплените долни фусти. Златни пантофки, които също бяха собственост на мис Мениринг, завършваха натруфения тоалет. Огромно бяло ветрило със златна дръжка висеше на ръката й.
Женевиев застана пред голямото огледало, направи няколко танцови стъпки и се завъртя в пирует. Трите жени избухнаха в луд смях и заговорнически се спогледаха.
— Пази се, Джъстин Тревилин! — пошепна със злобна усмивка младата жена и размаха ветрилото като същинска рапира. — Защото още преди да свърши този маскарад, ще лежиш сразен в краката ми.
— О, мила Женет — произнесе през смях Доминик — убедена съм, че ще го направиш. Божичко! Чак ми е жал за бедния ми, нищо неподозиращ син!
Днес Джъстин Тревилин се обличаше необичайно грижливо за вечерята в Нортчърч Аби, защото баща му с остри думи му беше описал колко неприятни последствия би имала неучтивостта спрямо майка му и братовчедката Женевиев. Виконтът нееднократно беше изпитал върху себе си силата на бащиния гняв и тази вечер не искаше да рискува. Погледна се с намръщено чело в огледалото, поставено над тоалетната маса, и захвърли още една негодна за употреба вратовръзка.
По дяволите още веднъж! Какво ставаше тази вечер с него? Обикновено дългите сръчни пръсти умело завързваха елегантни възли на вратовръзката или изтегляха идеални ръбове на панталоните. Джъстин въздъхна и се обърна към камериера си Уентуърт, застанал зад него с дузина връзки в ръце. Избра друга, преметна я нетърпеливо през врата си и за кой ли път се зае с тайнствените подробности на връзването, известни в неговия кръг като «възел на Тревилин». Макар че откритието беше лично негово, днес просто не можеше да се справи. Смачка още една връзка и недоволно я захвърли на пода.
Този път въздишка се изтръгна от гърдите на Уентуърт, защото това беше шестата чиста, изгладена и колосана вратовръзка, с която господарят му се отнасяше така немилостиво, а той беше положил огромни усилия да ги приведе в най-добър вид. Въпреки това не се осмели да предложи на виконта той да върже вратовръзката, защото непременно щеше да си навлече строги укори.
Най-после седмият опит завърши успешно и Джъстин доволно изгледа елегантния възел на копринената вратовръзка с цвят на бургундско. Дори Уентуърт, който много се гордееше с умението си да прави сложни възли, трябваше да признае, че лордът отлично се справя с тази трудна материя.
Джъстин се изправи и облече ушития от най-добрия лондонски шивач жакет, подаден му от Уентуърт. Камериерът изгледа доволно господаря си и си позволи да се усмихне. Виконтът нямаше нужда да подплатява раменете си, както правеха повечето благородници.
— Щом свършиш работата си тук, Уентуърт — проговори хладно лордът — си свободен до края на деня. Не се съмнявам, че тази вечер ще се забавя, тъй като трябва да отбележим пристигането на мадмоазел Женевиев в Нортчърч Аби. Сигурен съм, че родителите ми са се погрижили да й създадат забавления.
— Благодаря ви, милорд — отговори зарадвано Уентуърт.
Лордът понякога беше доста груб, но винаги проявяваше снизходителност и не караше камериера си да го чака с часове. Затова Уентуърт мълчаливо търпеше капризите и прищевките му и се чувстваше щастлив, че е на служба при виконта. Знаеше, че повечето слуги са в много по-тежко положение. Работеха прекалено много, получаваха малки заплати, а на всичкото отгоре господарите им ги биеха. Неговият никога не посягаше на слугите, а когато понякога изпитваше острия си език върху камериера, неизбежно следваше извинение. Да, помисли си Уентуърт, можех да попадна на доста по-лош господар.