Джъстин беше висок, строен и изключително добре сложен. Жакетът в бургундскочервено със сиви ревери и маншети и масивни сребърни копчета подчертаваше широките му рамене и мускулести ръце. Под изискания възел на тъмновинената вратовръзка проблясваше колосана ленена риза с дантели на гърдите, които не можеха да скрият широкия гръден кош. Тесните панталони от сиво сукно прилягаха отлично към мощните мускулести бедра.
Джъстин беше облечен по последна мода, но никой не би го сметнал за конте. Единствените му скъпоценности бяха сребърен пръстен с печат и джобен часовник с проста сребърна верижка.
Сигурно всяка жена се прехласва по него, помисли си раздразнено Женевиев и нещо я прободе в сърцето. Опита се да си припомни всички ужаси, преживени през последните седмици, за да успокои ускорения си пулс и отново да издигне около себе си стените на омразата и ожесточението.
— Чудесно изглеждаш, Женевиев — промълви учтиво братовчед й. Ала веднага отслаби комплимента, като добави: — Не си спомням кога за последен път съм виждал такава… интересна фризура.
После я погледна по начин, който болезнено извика в съзнанието й факта, че прилича на някакъв странен домашен дух, безвкусно натруфен и смешен. Свърза погледа му с обидните забележки, които беше чула днес следобед, и твърдо реши да изиграе ролята си докрай.
— О, във Франция това е последен вик на модата. Всички дами украсяват косите си с какво ли не — отговори с подчертана небрежност Женевиев, сякаш всеки ден сядаше на масата с птиче гнездо на главата си. — Смятам, че новата мода е великолепна.
— Така ли? — осведоми се Джъстин и вдигна едната си вежда. — Тогава имаш късмет, че главата ти е останала цяла и невредима.
Женевиев с мъка се удържа да не му отговори с някоя острота. Постара се да запази празния си поглед и се престори, че не разбира иронията в думите му.
— О, да — продължи с престорена сериозност тя. — Днес във Франция убиват хората за една кора хляб. Само си помисли какво изкушение представлява цяло птиче гнездо!
— Да, действително! — промърмори Джъстин и тежко преглътна.
— Аз обаче смятам, че тази мода наистина е чудесна — извика красивото младо момиче, което до този момент е гоеше настрани, и се втурна с протегната ръка към Женевиев. — Аз съм Кити Мениринг, братовчедке Женет… О, надявам се, че нямаш нищо против да те наричам така, макар че нямаме родствени връзки. Лорд Уилям е само мой настойник.
— Да, разбира се. Леля Доминик вече ми разказа, че живееш тук. Благодарение на теб тази вечер съм облечена с чудесна златна рокля, а имам и още много великолепни дрехи.
— Няма какво да говорим за това. Подарявам ти ги с удоволствие — отговори Кити и плахо сведе към земята сините си очи. — И без това тази рокля никак не ми отиваше — призна тихо тя.
— Права си — отговори благосклонно Женевиев, защото сметна, че е редно да подпомогне усилията на леля си Доминик. — Косата ти искри като старо злато и просто е засенчвала блясъка на роклята.
— Много си мила — отговори със святкащи от радост очи Кити. — Макар да подозирам, че е било тъкмо обратното. О, вуйчо Уилям, тя е много красива, нали?
— Права си, мила — отговори лорд Нортчърч и тежко се облегна на бастуна си, когато се приведе да целуне племенницата си. — Навсякъде бих те познал, мила Женет, въпреки че днес си в доста необикновено облекло. — Будите сиви очи я измериха от глава до пети и Женевиев усети, че по гърба й пробягаха страхливи тръпки. Доби впечатлението, че не е успяла да го измами, и изтръпна. — Как си, Женет? Надявам се, че си добре — продължи любезно той.
— О, да, чичо Уилям. Много ти благодаря, че ме приемаш в дома си. Ще се постарая да не съм ти в тежест.
— Глупости! — възпротиви се енергично лорд Уилям. — Нортчърч Аби е и твой дом. Можеш да останеш при нас колкото желаеш.
— Мерси.
В този момент Кинси отвори вратата към трапезарията и обяви:
— Вечерята е сервирана, милорд.
— В такъв случай да отидем да вечеряме — отговори сериозно лорд Уилям и предложи ръка на Женевиев.
По време на яденето всички се стараеха разговорът да не затихва нито за миг. Водеха се сериозни дискусии, разказваха се забавни анекдоти, припомняха се весели случки от миналото. Женевиев и Кити бъбреха за разни неща, стараейки се да се опознаят по-добре. Лорд Уилям и Джъстин показаха жив интерес към политическото положение във Франция и Женевиев се постара да им разкаже всичко, което знаеше. Забележките й бяха разумни и предизвикаха учудените погледи на мъжете. Трябваше леля Доминик да се намеси и да я изгледа предупредително, за да й припомни ролята на глупаво момиче. Без да се засяга, Женевиев продължи да бъбри за какво ли не.