Джъстин млъкна и се скри зад учтивата си, хладна фасада. Женевиев скритом го поглеждаше под спуснатите си мигли.
Колко по-прости щяха да бъдат нещата, мислеше си тя, ако братовчед ми не беше изглеждал толкова добре. А сега се чувстваше привлечена от него и се сърдеше на самата себе си, че си е позволила този детински маскарад, за да му отмъсти. Много по-просто щеше да бъде, ако беше показала истинското си лице и с обичайната си хитрост и коварство го беше накарала да се влюби в нея. А когато се озовеше покорен в краката й, доволно щеше да му обърне гръб. О, не, помисли си сърдито Женевиев, мъж като Джъстин никога не би паднал на колене пред някоя жена. Беше твърде горд за това! Много по-вероятно беше да й се присмее, още повече след като узнаеше, че му е разиграла този глупав маскарад.
Ала дори при сегашните обстоятелства беше безсмислено да продължава да се прави на глупачка. Никога не е била повърхностна, безгрижна хлапачка! Утре щеше да му даде да се разбере. Щеше да признае, че предната вечер е играла роля и двамата щяха да започнат отначало. И без това скоро щяха да станат мъж и жена. Леля й вече беше засегнала тази тема и Джъстин не беше повдигнал възражения. Според разговора, който неволно беше подслушала, той не беше особено въодушевен от предстоящия брак, но по неизвестни причини нямаше намерение да се отказва от вече уговорени неща. Без съмнение чичо Уилям го беше принудил да се съгласи.
Ама че объркано беше всичко! Не й се вярваше, че наистина може да стане жена на този чужд човек, който на всичкото отгоре никак не се интересуваше от нея. Пък и тя съвсем не го желаеше, побърза да увери сама себе си Женевиев. Въпреки това мисълта, че му е напълно безразлична, дълбоко я нарани. Почувства засегната гордостта си, също и суетността си на първа красавица на Франция.
Запита се дали пък братовчед й не е влюбен в Кити, но след като наблюдава двамата в продължение на няколко минути, дойде до извода, че няма нищо такова. Държаха се по-скоро като брат и сестра. Женевиев внезапно осъзна, че Джъстин я смята за глупачка, защото не я е виждал от детството й насам. Но ако наистина щяха да се оженят, той трябваше поне да я уважава, а това беше изключено, ако продължи да поддържа този маскарад.
От друга страна, размишляваше тя, докато в съзнанието й бавно се оформяше някакъв план, ако продължи да я смята за глупава хлапачка и след като се оженят, той няма да има никаква причина да се сближава с нея. Ще я остави на спокойствие и тя ще има достатъчно време да преследва собствените си цели. Това означаваше, че ще може да идва и да си отива, когато си поиска. Ще се преструва, че прекарва дните и нощите си в безкрайни приеми, игри на карти и всякакви други забавления. А Джъстин въобще няма да си даде труд да провери дали наистина е присъствала там. Това ще бъде прекрасно прикритие за капитан Лафол. Никой никога няма да заподозре, че зад страшния капитан се крие една дама от доброто общество, помисли си развеселено Женевиев и едва не се изсмя с глас. Ако Джъстин узнае нещо за истинските й намерения, сигурно ще разруши в зародиш оформящия се план за спасение на родителите й. В никакъв случай няма да позволи жена му да се занимава с контрабанда и да разменя стоки между Англия и Франция. При никакви обстоятелства Женевиев не можеше да рискува някой от шпионите, внедрени в Англия, да я изобличи пред френското правителство. О, идеята беше наистина чудесна! Джъстин щеше окончателно да се отдръпне от нея, но сега беше важно да спаси живота на родителите си, а не да спечели сърцето на някакъв си мъж.
Главата й се замая от радост и тя удвои усилията си да покаже на скъпия си братовчед за каква глупава млада личност смятат да го оженят.
След вечеря дамите се оттеглиха в малкия салон и оставиха господата да изпият по чаша портвайн. Женевиев с удоволствие би подслушала какво си говорят мъжете зад затворените врати на трапезарията, но това беше невъзможно. Неохотно последва леля си и Кити и почти не чуваше оживения им разговор. Вслуша се едва когато Кити с въодушевление заразказва за Черния Мефисто или така наречения Шпионин.
Във Франция тази личност също беше в устата на всички, макар че никой не знаеше нищо за нея. Бяха дали на тайнствения мъж името Черния Мефисто, защото повечето хора мислеха, че е сключил пакт с дявола. Цялата му дейност беше насочена срещу новите господари на Франция. Вредеше им колкото можеше и на всичкото отгоре оставяше на всяко място, което беше посетил, черна копринена маска като визитна картичка.