— Мила моя — започна с усмивка Уилям, — помолих те да дойдеш при мен, за да те поздравя за прекрасно разиграното представление тази вечер. Ти си наистина чудесна артистка.
— Аз… изобщо не разбирам за какво говориш, чичо Уилям — заекна Женевиев. — Държах се както винаги, уверявам те.
— Така ли? — Лорд Уилям вдигна вежди с превъзходно изиграна изненада. После извади лорнета от джоба на жилетката си и се зае грижливо да го изтрива с копринената си кърпичка. — Слушай, мила Женевиев — продължи меко той и произнасянето на цялото й име беше предупреждение, че няма смисъл да се преструва пред него. — Нима ме смяташ за толкова глупав? Не, не си прави труда да ми отговаряш. Джъстин никога не е виждал майка си на сцената и това извинява до известна степен липсата му на въображение. Но на млади години — защото и аз съм бил млад, независимо дали го вярваш или не — имах удоволствието многократно да наблюдавам играта на Доминик и Лиз-Мари. Чудесна двойка бяха — припомни си с меланхолична усмивка Уилям. — Красиви и жизнени като никои други. Замайваха ме с присъствието си … също както и сега. — Гласът му пресекна, потопен в спомените за миналото. Но след кратко мълчание отново заговори:
— Всъщност това няма значение. — Разтърси глава, за да се върне в настоящето. — Къде бяхме спрели? А, да… Татко Ник, онзи стар негодник, много обичаше Шекспир и имах честта няколко пъти да гледам «Сън в лятна нощ». Жена ми харесваше много ролята на Титания, кралицата на елфите. Ако не се лъжа — а съм сигурен, че не се лъжа, бих заявил, че твоето представление може да се мери дори с изпълнението на Доминик.
Както обикновено, когато искаше да смути някого, лордът вдигна лорнета си и изпитателно изгледа Женевиев.
— А сега, мила — продължи сухо той, — предлагам да разкриеш пред мен целта на прелестния малък маскарад, който ни устрои тази вечер. — Когато Женевиев не отговори, Уилям си позволи дори да се засмее. — Хайде, мила — проговори по-любезно той. — Не съм чак такова чудовище, за каквото ме смяташ.
Младата жена смаяно вдигна поглед и видя веселите пламъчета в будните сиви очи. Част от страха, изпитван досега, внезапно изчезна.
— О, чичо — призна сломено тя, — вярно е, че всъщност аз не съм чак такава глупачка! Но не исках да измамя теб, а Джъстин…
— Защо, мила моя?
— Защото… защото… ами, аз бях излязла на балкона и без да искам… без да искам, чух разговора ви днес следобед и…
— Достатъчно. Няма нужда да продължаваш — прекъсна я натъртено лорд Уилям и вдигна ръка. — Решила си да потвърдиш мнението на Джъстин, който и без това те смята за малка глупачка.
— Да, точно така — промърмори Женевиев. Беше засрамена и малко уплашена, че чичо й е прозрял истината.
— Не се срамувай, Женет — укори я през смях лорд Уилям. — Все ми е едно какво смяташ да правиш с моя син. Ще му бъде от полза да получи малък урок. Освен това мъжете се възхищават на жени, които умеят да запазят за дълго ореол на тайнственост около себе си и непрекъснато ги изненадват. Аз в никакъв случай нямам намерение да те издавам. Не се бой.
— Ти май умееш да четеш мислите на хората, чичо? — попита усмихнато Женевиев.
— Често ме обвиняват в това — отговори със задоволство лорд Уилям. — Смятам, че това е една много полезна дарба. Виж какво, Женет — продължи сериозно той, — от поведението ти тази вечер заключих, че ти не си особено въодушевена от женитбата с моя син, както за съжаление и той. Въпреки това откровено ще ти кажа, че не виждам друга възможност. Няма съмнение, че именията на баща ти и тези на Вашел са конфискувани от френското правителство и макар че аз успях да спася голяма част от парите на Едуард, имуществото ти вече не е онова, което беше. Ако баща ти успее да избяга от Франция, надали ще може да осигури на семейството си досегашното благосъстояние. Не искам да бъда жесток, мила моя, но ти трябва да погледнеш фактите в очите, колкото и неприятни да са те. Ти си емигрант, без пари и без родина — а това не е особено утешително за едно младо момиче. Имаш три възможности: да се омъжиш за човек, който не ти подхожда по обществено положение и да поемеш всички рискове на подобен неравен брак; второ, да си потърсиш работа и да се обречеш на мизерно и мрачно съществувание; и трето, да останеш при нас в Нортчърч Аби, където си винаги добре дошла. Ако обаче желаеш да създадеш семейство и да възпиташ децата си в обичайния за нашата класа стил на живот, трябва да се омъжиш за Джъстин. Освен това смятам — продължи развеселено той, — че вие двамата си подхождате много повече, отколкото можете да предположите.