С тази обезпокоителна забележка лорд Уилям приключи рязко разговора и я отпрати, без да дава по-нататъшни обяснения. Когато напусна кабинета му, Женевиев беше смутена, сърдита и потисната едновременно. Досега се тревожеше единствено за родителите си и не обръщаше внимание на жестоката действителност. Днес чичо й внезапно й отвори очите и тя с болка проумя в какво безизходно положение е изпаднала. Женитбата й с Джъстин вече щеше да послужи не само за осъществяване надеждите на леля й — тя беше единствената възможност Женевиев да осигури бъдещето си.
Младата жена се почувства толкова сломена, че дори не чу смеха, с който я изпрати чичо й Уилям.
12
Женевиев скрито поглеждаше към Джъстин, който вървеше до нея през хладната нощна градина, обляна от луната светлина. Ако искаше да бъде честна пред себе си, трябваше да признае, че той олицетворява мечтата й за мъж. Но за съжаление трябваше да гледа на него не като на свой любим, а само като на човек, за когото ще се омъжи. Много й се искаше да протегне ръка и да го докосне. Мъжката миризма на тютюн, вино и одеколон замайваше главата й. Усети силно желание да падне в обятията му и да се наслади на целувките му, също както преди доста време беше лежала в обятията на Арман Шарбон.
Обичаше Арман и когато го екзекутираха, реши, че никога вече няма да обича друг мъж. Сега обаче трябваше да признае, че беше разтърсена до дън душа от присъствието на братовчед си. Усещанията й в никакъв случай не можеха да се сравнят с това, което изпитваше по времето на Арман. За разлика от Арман обаче Джъстин не беше направил нищо, за да я спечели. Странно, че това обстоятелство я нарани много повече, отколкото всичките му пренебрежителни забележки.
При тази мисъл гняв прониза сърцето й. Толкова ли беше зажадняла за любов и нежност, та беше готова да се хвърли в обятията на мъж, който не изпитваше към нея нищо друго, освен презрение! Не! Трябваше да събере остатъците от разума си и да се бори с тази смущаваща привлекателна сила, която упражняваше върху нея братовчед й. Трябваше да осъществи оформения вече план и да продължи да играе ролята си. Всяка погрешна стъпка можеше да я провали и да застраши живота на родителите й. Сега трябваше да мисли за тях — не за Джъстин.
— Е, братовчеде — промълви тя и наруши тишината, която от доста време тегнеше над двамата. — Каза, че желаеш да разговаряш с мен, доведе ме в градината, а не си произнесъл нито дума. Вече е късно и съм доста уморена. Кажи ми каквото имаш, защото бих желала скоро да се оттегля.
— Нима не знаеш, Женет? Искам да поговоря с теб за нашата женитба — отговори Джъстин и Женевиев се изненада от загрижеността в гласа му.
Той рязко спря и се опита да подреди в главата си онова, което имаше да й каже. После тихо продължи:
— Женет, ти беше насилствено разделена от родителите си и брат си. Преживя какви ли не трудности, докато се измъкнеш от Франция, а в Англия си едва отскоро. Боя се, че майка ми прекалява с усърдието си да ни види свързани в брак и не ти дава време да размислиш за положението си. Намирам, че тя просто те тика към олтара. Затова ти заявявам, че не е нужно да се омъжиш за мен, ако не искаш. Можем да развалим годежа.
— Зная, Джъстин, и те уверявам, че не ми беше лесно да взема решение — отговори тихо Женевиев. — Чичо Уилям поговори с мен и аз много внимателно обмислих всичко. Баща ти описа положението с много съчувствие, но без да го разкрасява. Нямам нито семейство, нито приятели, с изключение на малкото хора в Нортчърч Аби. Освен това съм лишена от средства за препитание. Кажи ми, братовчеде: кой мъж би се оженил за жена, чиято титла не носи със себе си дори парче земя? Сигурна съм, пък и чичо Уилям също го потвърди, че Събранието е конфискувало всичките ми имоти. Ако не се омъжа за теб, трябва да си потърся мъж, който има много по-ниско обществено положение от моето, или да си намеря място като компаньонка или гувернантка. Защото не желая цял живот да бъда в тежест на семейството ти и да завися от неговата благотворителност. Осъзнавам положението си, колкото и да ме боли. Разбираш ли ме сега? — Женевиев сви раменете си по типично френски начин. — За съжаление нямам никакъв друг избор, а освен това не искам да наранявам чувствата на леля Доминик. Тя е толкова мила с мен. Ако ти обаче смяташ, че бракът ни ще бъде непоносим за теб, или ако има друга, на която принадлежи сърцето ти, няма да те принуждавам да се ожениш за мен. Зная… зная, че между нас няма любов.