Джъстин впи поглед в нея, смаян от безпощадната откровеност на думите й и преди всичко от начина, по които преценяваше положението си. Не беше очаквал, че братовчедка му разсъждава толкова разумно, нито пък че тя ще го освободи от задълженията му. Острите забележки нямаха нищо общо с кокетното й бъбрене през цялата вечер.
Тя заслужава милост, помисли внезапно Джъстин, тази изоставена въздушна фигурка с напудрени коси и грижливо гримирано лице. През цялата вечер я смяташе за натруфена глупачка, но сега му заприлича на безпомощно, загубено дете. Почти против волята си почувства, че досегашното му отвращение се разсейва. Интуитивно усети, че зад напудрената фасада се крие много повече от онова, което беше видял досега. Тази възможност го възхити.
Винаги беше смятал Женевиев за дете. Помнеше, че леля му и майка му я наричаха «малката». Но сега, застанал до нея, с учудване забеляза, че братовчедка му е висока и стройна, а движенията й са гъвкави и нямат нищо общо с досегашните изкуствени жестове и танцови стъпки.
Тук нещо не беше наред и Джъстин го разбираше, макар че не можеше да каже какво точно. Запита се дали онова, което беше почувствал, не е било самоизмама, предизвикана от очарованието на нощта.
— Старата уговорка съвсем не е неприемлива за мен, Женет — заговори Джъстин, внимателно подбирайки думите си, за да не я нарани. — Сигурен съм, че можеш да направиш съпруга си много щастлив. В живота ми няма друга жена, повярвай ми, просто нямам особено желание да се обвържа в брак. Ала нямам намерение да стоя и да гледам как ще се омъжиш за по-нискостоящ от теб или ще се принудиш да печелиш сама хляба си. Убеден съм, че ще предпочетеш една от двете възможности, защото гордостта не ти позволява да бъдеш в тежест на родителите ми. Затова ти предлагам да изпълним споразумението между семействата ни и да се оженим. Осмелявам се да твърдя, че отношението ми към теб е не по-лошо от отношението ми към всяка друга жена. — Тези думи се изплъзнаха от устата му против волята му и прозвучаха доста нараняващо, макар че не беше имал такова намерение. Когато разбра какво е сторил, побърза да се извини. — Прощавай, лошо се изразих. Не исках…
— Разбрах мисълта ти — отговори сухо Женевиев. — Може би трябва да падна на колене пред теб и да ти благодаря? — осведоми се остро тя. — Много мило от твоя страна, че падаш толкова ниско да се ожениш за жена като мен, Джъстин!
— Моля те да ми простиш — промълви сковано той. — Уверявам те, че не исках да те засегна. Щом така и така трябва да се оженя, предпочитам теб пред всяка друга жена. С теб сме роднини и няма нужда да се преструваме един пред друг. Освен това знам, че няма да искаш от мен да стоя непрекъснато до полите ти, когато се оженим — прибави с усмивка той и продължи: — Свикнал съм да бъда свободен, Женет. Деловите въпроси, които решавам, изискват много време и понякога ще се наложи да отсъствам по цели седмици. Ако се женехме по любов, отсъствието ми щеше да те измъчва. Вероятно щеше да ми задаваш въпроси, да ме следиш, и това щеше да разруши връзката ни. Но така, както стоят нещата, аз ти осигурявам защита чрез името и състоянието си и знам, че не очакваш от мен нищо повече. — Джъстин сви рамене, осъзнавайки колко е малко онова, което предлага. — Ако смяташ, че можем да живеем така, аз съм съгласен.
— Както вече ти казах, аз нямам друг избор, Джъстин — отговори сухо Женевиев. — Докато съществуваше моят свят, имах други представи за бъдещето. Обичах друг мъж — призна тя.
Джъстин се стресна, защото почувства болезнено убождане в сърцето.
— Ако не бяха го гилотинирали — продължи тихо Женевиев, — тогава естествено можех да се надявам, че… Но да не говорим повече за това — заключи с безизразен глас тя. — Всичко е безвъзвратно отминало, а аз трябва да мисля за бъдещето си. Приемам предложението ти във вида, в който го представи, Джъстин. Не искам нищо повече, въпреки че бих желала да се изразиш малко по-ясно. Трябва ли да приема, че, когато се оженим, ти… че това ще бъде само брак по разум, без реални последствия?
— Аха, разбирам тревогата ти — промърмори развеселено Джъстин. — Искаш да знаеш имам ли намерение да те направя своя. Съжалявам, Женет, но не мога да ти дам точен отговор. Нека почакаме, докато се опознаем по-добре. Пък и природата ще каже своето, не мислиш ли? Нямам желание да ти се натрапвам, освен това в Англия има достатъчно жени, готови да влязат в леглото ми. От друга страна обаче е редно да имаме наследник, не мислиш ли и ти?
— А какво ще кажеш за моите потребности, Джъстин? — попита сухо Женевиев, наранена от думите му. — Трябва ли да живея без любов само защото трагично стечение на обстоятелствата ме е лишило от име и средства за препитание? Или в този специален случай онова, което е позволено на теб, ще бъде позволено и за мен?