— От само себе си се разбира, че ти също ще имаш обожатели, Женевиев. Повечето високопоставени дами само с това се занимават. Но очаквам да бъдеш дискретна и да пазиш доброто име на семейството ни.
— Това също се разбира от само себе си, Джъстин — отговори високомерно тя.
— Отлично. Ще поговоря с маман за венчавката. Вероятно при дадените обстоятелства няма да имаш нищо против, ако се оженим скоро и без излишен шум.
— Безсмислено е да отлагаме. Сгодени сме от детство, а аз претърпях твърде много загуби и споменът за тях е твърде пресен, за да празнувам големи празници. Не е прилично, а и не би ми доставило радост. Достатъчно е да ни венчеят в параклиса на Нортчърч Аби.
— Както желаеш. И не се тревожи за нищо, Женет — прибави меко Джъстин. — Не съм толкова нечувствителен, колкото си мислиш. Повярвай ми! Вече съм почти уверен, че двамата ще се разбираме много добре.
— Много странно — промълви тя. — Чичо Уилям каза тази вечер почти същото. Лека нощ, Джъстин!
С величествен жест, който остави у него чувството, че се е държал като последен глупак, тя склони глава, после бавно тръгна към къщата, оставяйки го сам с мислите му. Странно, но след изчезването й градината сякаш опустя и стана още по-студена.
Две седмици по-късно двамата се венчаха в параклиса на Нортчърч Аби в присъствието на ограничен кръг гости. Джъстин получи специално разрешително от епископа, според което нямаше нужда да разгласяват годежа и да спазват определените срокове. Шивачката, която Доминик беше ангажирала да ушие сватбената рокля и да приготви чеиза на Женевиев, направо изпадна в отчаяние. Помощничките й работиха ден и нощ, за да попълнят гардероба на младоженката. Някои рокли преди това бяха собственост на Кити и трябваше да се променят съвсем малко, за да изглеждат като нови. Женевиев се зарадва на това, защото й беше много неудобно да приеме големия гардероб, за който беше настоявала леля й.
С леля Доминик и Кити младата жена замина за Лондон, защото трябваше да се направят още много покупки. Платове, шапки, ръкавици, чорапи, обувки, чанти… Няколко пъти успя да се изплъзне от придружителките си и купи доста неща, които много биха ги учудили. Взе дузина прости ленени ризи и тесни черни копринени панталони, предназначени за млад мъж, освен това разноцветни копринени кърпи и шалове, подходящи за моряци, широки кожени ботуши и разни други дреболии. Освен това закупи от различни търговци пет черни домина и дузина яркочервени маски от коприна.
След пристигането си в Нортчърч Аби Женевиев на два пъти беше изпращала верния Ив-Пиер да провери как върви ремонтът на кораба и как се чувства екипажът. При завръщането си служителят съобщаваше, че скривалището на шалупата не е открито, че моряците работят усърдно и освен това са завързали полезни връзки в околните села.
— Кажи на Беноа и останалите да положат повече усилия с хората от Пензанс — беше казала Женевиев. — Доколкото знам, Блекхийт Хол е в непосредствена близост. Там ще бъде опорната точка на всичките ни начинания.
— Както заповядате, капитане — беше отговорил ухилено Ив-Пиер и вече по-сериозно се беше осведомил: — Съвсем сигурна ли сте, че трябва да се омъжите за лорд Джъстин, мадмоазел Женет? Ако не искате, не се насилвайте. Кажете само една дума, и аз и моряците ще ви последваме до края на света, ако се наложи.
— Зная, Ив-Пиер. Но… това не е живот за мен. А, което е много по-лошо, какъв живот би било това за децата ми, ако някога имам свои деца? Не. — Женевиев решително поклати глава. — Ще се омъжа за Джъстин, както желаят семействата ни.
Ала когато пристъпи в преддверието на малкия параклис, тя вече не беше толкова сигурна, че е взела правилното решение.
Имаше чувството, че сънува. Ръката, пъхната под мишницата на чичо й, трепереше, и докато вървяха през параклиса към Джъстин, който ги очакваше в другия край, тя се движеше като в транс. Беше си представяла богата и романтична сватба, а сега? Къде бяха мама, татко и Вашел? Къде беше Арман? Нищо не беше така, както би трябвало да бъде.
Дори роклята, носена от майка й при нейната собствена венчавка и запазена с много любов за дъщерята, я нямаше. Вместо нея Женевиев носеше нова рокля от тъмнозелен сатен с бледожълта фуста, богато набрана и украсена с рюшове. На главата й беше кацнала широкопола шапка със златен воал. Косата й отново беше напудрена и лицето й обилно гримирано. Почти нищо не се виждаше от истинското й лице. При тази мисъл младата жена едва не заплака. Как така се омъжваше, прилична на горска фея от приказките! Защо не остана самата себе си? Защо не й беше съдено да преживее как сивите очи на Джъстин ще светнат от радост и желание, когато види невестата си?