— Добре, но защо беше необходим този широк шарф, изплетен с такава сложна плетка, и това дантелено було? Едва не се убодох на тия огромни игли, когато те целувах!
— О, Джъстин — промълви невинно Женевиев, — приятелят ти Паркър не изпитваше подобни трудности.
Съпругът й мрачно я изгледа.
— Вземам думите си назад — заяви рязко той. — Без съмнение ти липсва дори искрица здрав разум. За разлика от мен Паркър нямаше нужда да вдига булото, за да те целуне.
— Разбира се, че не, защото това беше твое задължение, Джъстин. Кажи ми само едно: защо трябваше баронът да спусне булото ми, само за да го вдигне отново? — попита безгрижно Женевиев, която с мъка сдържаше смеха в гърлото си.
— Ах, ти… — изсъска през стиснатите си зъби Джъстин. — Ти си най-невъзможната… Но нищо! Трябваше да зная, че с теб не може да се разговаря. Как можеш да излезеш с разумни аргументи насреща на една… горска фея!
С тази злобна забележка той се обърна рязко и я остави сама. Женевиев знаеше, че би трябвало да реагира гневно и болезнено на обидата, но не можа да спре смеха, който разтърсваше раменете й. Беше спечелила тази първа битка, а още по-приятен беше фактът, че раздразнението му беше предизвикано не толкова от глупавите й приказки, колкото от обстоятелството, че лорд Хейдли я беше целунал!
Приемът беше свършил и в къщата цареше странна тишина, след като музиката и веселият смях бяха накарали стените да треперят. Семейството се беше оттеглило и беше оставило новобрачните сами. Гостите бяха легнали да спят, а прислугата почистваше голямата зала.
След като помогна на Женевиев да съблече булчинската рокля, приготви банята и избра най-красивата дантелена нощница, Емелин също се оттегли. Сега лицето и косите на младата жена бяха свободни от пудра и грим, а гъвкавата й фигура беше загърната в мъхнат вълнен халат. С трудно скривано нетърпение тя очакваше Джъстин да влезе в стаята, която беше свързана с неговата и в която вещите й бяха пренесени в ранния следобед.
Не може да не дойде, мислеше си Женевиев. Нали пред олтара я беше целунал с истинска страст? Нищо, че след това я укори за недопустима волност пред очите на толкова хора. Не се ли ядоса ужасно на най-добрия си приятел, който я целуна след венчавката? Така значи! Това ли означава за него «разумен брак»? Джъстин беше красив мъж и я привличаше. Тя също му харесваше, макар че се представяше пред него като фигура от приказките. Нима Титания също не беше омаяла Оберон? Да, Джъстин щеше да дойде. Мъжката гордост също щеше да го накара да го стори, защото въпреки високопарните приказки за разни обожатели, след целувката пред олтара и ревността, проявена спрямо лорд Паркър, Женевиев знаеше, че гордият й, самонадеян съпруг държеше да бъде първият мъж в живота й. Най-после щеше да узнае какво означава да си истинска жена.
До днес не беше размишлявала сериозно над този аспект от тяхната женитба. Изхождаше от факта, че това няма да й се случи толкова скоро. Сега обаче се запита какво ли ще си помисли Джъстин, като я види, защото не можеше да легне в леглото с напудрена коса и гримирано лице. Доколкото знаеше, никоя жена не правеше така. Захапа нервно долната си устна и се замисли как най-добре да обясни промяната във външността си, ако, разбира се, той я попита. Стигна до заключението, че е най-добре да скрие блестящите червени къдрици под дантелено боне. Погледна се в огледалото и установи, че резултатът е отличен. Поне част от страховете й се уталожиха.
Въпреки това продължи да се разхожда из стаята като тигър в клетка. Боеше се не само от реакцията на мъжа си на променената й външност, но и от неизвестното, което я очакваше. Въпреки страха обаче признаваше пред себе си, че очаква с нетърпение акта, който щеше да я направи жена, и че дори се радва.
Женевиев знаеше много неща за физическата любов, защото тя беше нещо естествено за французите и никой не се срамуваше да говори открито за тези неща. Въпреки това не беше сигурна, че щеше да се държи по най-добрия начин, да каже и да направи онова, което се изискваше от нея. Но нека се стигне дотам, пък…
Е, помисли си уморено тя, ще се оставя на инстинкта си. Освен това Джъстин много добре знаеше, че невестата му е девствена и трябваше да реагира по съответния начин. Вероятно имаше много повече опит от нея, помисли си с известно раздразнение Женевиев, и щеше да й помогне да научи някои неща за любовта.