Ако не беше ценното й съдържание, щеше да си остане в дома на родителите си и да умре спокойно. Така щеше да спести позора и мъките на бедната си майка.
Но Шериз нямаше да намери спокойствие, преди да бъде сигурна, че е успяла да спаси двата малки вързопа, които мирно спяха в кошницата, от произвола на жестокия си баща, мосю маркиза дьо ла Нойе, Готие Бовил. Той не признаваше дечицата за свои внучки и не възнамеряваше да се грижи за тях. Беше твърдо решен да ги изпрати в манастир, за да растат там като сирачета, лишени от семейство и майчина любов.
Шериз нямаше да позволи това!
Баща й си въобразяваше, че родилката не чува нищо в треската си, заключена в спалнята, която се беше превърнала в неин затвор. Затова дори не си направи труд да понижи глас, когато посвети в плановете си своите приближени и им заповяда да съберат сведения за някой подходящ женски манастир. Макар че очите й бяха затворени и цялото й тяло се тресеше от високата температура, Шериз беше будна и скоро разгада коварния план на маркиза. Веднага след смъртта на дъщеря си той възнамеряваше да се отърве от живото доказателство за позора й.
При тази ужасяваща представа в измъченото й съзнание проблесна неочаквана мисъл и тя се залови за нея като удавник за сламка. Близначките не биваше да остават в дома на баща й. Трябваше да ги отнесе на Никола, на любовника си. Въпреки всичките си грешки Никола нямаше да изостави дъщерите си на произвола на съдбата. Той щеше да се погрижи и за Шериз, ако му бяха позволили.
Колко щастливи щяха да бъдат сега, ако не се беше намесил баща й! Но не! Никола Дюпре, беден потомък на аристократично семейство, не беше достатъчно добър, за да се омъжи за единствената му дъщеря, макар че кръвта му беше също така синя и родословното дърво също така безупречно като неговото. Като си спомни упорството на баща си, Шериз мъчително прехапа устни, за да не се разплаче.
— Този мъж иска зестрата ти и нищо повече. На всичкото отгоре е артист и безделник. Може ли нормален човек да си изкарва хляба на сцената! Не мога да позволя този брак! Да не си си изгубила ума! — ревеше на дъщеря си Готие, когато узна за намерението й да се омъжи. — Не само че няма да стане твой съпруг, но и никога вече няма да го видиш. Разбра ли? Забранявам ти да се срещаш с него. Ако знаех, че си се забъркала с тази измет, щях отдавна да съм те заключил в стаята ти! — После се развика на жена си: — Ти си виновна за всичко, Офели! — Погледът му беше жесток и безмилостен. За пореден път се оказа недостойна за общественото си положение. Боже мой, ако знаеш как проклинам деня, в който ме принудиха да те направя своя жена!
Офели Бовил потрепера и се оттегли в стаята си с насълзени очи. Шериз обаче не се предаде толкова лесно. Същата нощ, когато всички в къщата спяха, тя се измъкна от стаята си и избяга при своя Никола.
Беше малолетна и не можеше да се омъжи без съгласието на баща си. За нея това не беше пречка. Млада и влюбена до уши, тя с готовност се отдаде на любимия си, убедена, че е негова жена. Макар по закон да нямаше право да носи името му, тя се нарече мадам Дюпре и живя щастливо няколко месеца, обикаляйки страната с артистичната трупа на Никола.
Тогава баща й откри местонахождението им и слугите дойдоха да я приберат в къщи. Шериз се съпротивляваше отчаяно, но не можеше да стори нищо срещу трима брутални мъже. Хвърлиха я като чувал в каретата на маркиза и потеглиха, без да й дадат възможност дори да се сбогува с Никола. От този ден нататък я държаха като пленница в дома Дьо ла Нойе и всичките й опити да се свърже с любимия си бяха обречени на провал.
Какво ли си е помислил, като се е върнал след представлението и е заварил стаята в страноприемницата празна? Дали е повярвал, че се е наситила на живота с него? Света Дево, не! Не, със сигурност не беше така. Никола я обожаваше, не беше в състояние да помисли нещо лошо за нея. Непременно е разбрал, че са му я отнели насила.
Когато установи, че е бременна, Шериз плака дълго. В началото вярваше, че новината ще смекчи гнева на баща й и той ще се съгласи на женитба. Но Готие беше непоклатим. Не позволи на Шериз да излезе от стаята си и продължи да твърди пред хората, че е сериозно болна. Никой не биваше да узнае за състоянието й. Дори прислугата смяташе скандалните слухове, които се предаваха от ухо на ухо в града, за куп глупости.
Шериз очакваше раждането на бебето външно спокойна, решена да показва пред баща си, че се е предала и признава поражението си. Всъщност не преставаше да мисли как да избяга от затвора си и да заживее отново с Никола. Направи всичко възможно да се сприятели с пазачите си и скоро узна някои неща за любимия си.