— В тази сцена вече нямаш текст, Вашел — проговори мрачно Женевиев Сен Жорж. — Трябва да паднеш и да умреш. А ти развали целия дуел и сега трябва да репетираме отново.
— Много съжалявам — извини се Вашел, макар по лицето му да личеше, че ни най-малко не се е трогнал от строгата критика на сестра си. — Но ти така добре ме нападна, че просто не можах да се сдържа да не те похваля, Женет. Все още не знам как успя да ме надхитриш и да ме улучиш.
— Щеше да го знаеш, ако внимаваше малко повече в уроците, които ни дава Ив-Пиер — отговори сърдито Женевиев. — Нима не си спомняш тази тактика? Колко пъти ни я е показвал! Но не бива повече да си губим времето. Скоро ще се стъмни. Остава ни само още една репетиция, а аз държа да се представим добре пред татко Ник, мама и леля Доминик. Знаеш колко се сърди дядо, когато объркаме някоя пиеса. Докъде бяхме стигнали? А, да. Ти си Тибалт, племенникът на графиня Капулети, и тъкмо си убил Меркуцио. Сега се биеш на живот и смърт с Ромео Монтеки, твоя кръвен враг.
— Добре де, добре — промърмори добродушно Вашел. — Но ми обещай, че после ще ми покажеш този трик.
— Разбира се. Хайде да продължим — отговори настойчиво Женевиев и се обърна към третия младеж, който мълчаливо стоеше до тях: — Гледай ме внимателно, Арман. Искам всичко да изглежда колкото се може по-истинско. В тази сцена не си много добър Ромео.
Момчето кимна и близнаците отново започнаха дуела. Този път Вашел играеше ролята си както трябва и когато Женевиев му нанесе смъртоносния удар и тъпото острие на рапирата се заби право в сърцето му, той послушно пусна оръжието и притисна с ръце гърдите си. Лицето му се разкриви от болка. Олюля се и бавно падна на плочите.
— Чудесно! — извика Женевиев и запляска с ръце. И похвалите, и укорите излизаха леко от устата й.
— Така ли мислиш? Намирам го по-скоро смешно. Искам да кажа, че сцената е доста мелодраматична — чу се нечий развеселен глас откъм дъното на двора.
Женевиев се извърна рязко и впи очи в натрапника.
— Естествено е ти да го видиш така, Джъстин. — Беше ужасно обидена, че е посмял да критикува режисьорското й изкуство и гласът й прозвуча остро. Братовчедът й непрекъснато я дразнеше и тя никога не успяваше да се сдържа в негово присъствие. — Нямаш и капчица артистичен талант — продължи мрачно тя. — Леля Доминик твърди същото. Просто ти е неприятно, че не ти позволихме да участваш в пиесата.
— Но това е смешно, Женет — отговори осемнадесетгодишният Джъстин Тревилин и невъзмутимо почисти несъществуваща прашинка от ръкава си. Младото момиче побесня. — Не ме интересуват детинските ви пиески. Вие с мама можете да мислите каквото си искате, но аз съвсем не съм лишен от талант. С удоволствие бих дал на теб и Вашел няколко добри съвета.
— Нямаме нужда от твоята помощ. Изчезвай оттук! — изсъска Женевиев и заплашително размаха рапирата си. — Ако още веднъж се опиташ да ни попречиш, ще кажа на леля Доминик, че пак си пушил тайно. Няма смисъл да правиш такава невинна физиономия, защото целият миришеш на пури. Знаеш, че леля Доминик понася тютюневия дим още по малко и от емфието.
— Ти си една проклета малка свадливка, Женет — отбеляза хладно Джъстин и извади тънка пура от джоба на жакета си. Почука края й о малката, златна кибритена кутия, запали я и дълбоко вдъхна ароматния дим. — Май беше по-добре да разучите «Укротяването на опърничавата» вместо «Ромео и Жулиета».
— Ах ти… — избухна безпомощно Женевиев. — Ако веднага не изчезнеш, заклевам се, ще те набода на рапирата си!
Пристъпи напред, готова за бой. Но слисано спря, когато Джъстин избухна в смях.
— Ела тук, осичке, макар че си зла — изрецитира той и още повече я вбеси.
— Щом ме наричате оса, то бойте се от жилото ми — проговори предупредително тя.
— Мила моя — отвърна сериозно Джъстин и се усмихна, вгледан в дребната й фигурка. Ръката му небрежно отблъсна оръжието. — В деня, когато няма да успея да те надвия, ще окача меча си на пирона и ще се подчиня на всичките ти капризи. Само че, доколкото си спомням — продължи коварно той, — Петручио все пак успя да укроти жена си, нали?
— Не си въобразявай това, мосю — отговори високомерно Женевиев. Отметна глава назад и го изгледа с цялото си достойнство. — Никога няма да се съглася да стана твоята Катерина.
— Откъде ти хрумна, че аз искам това, Женет? — осведоми се небрежно братовчед й и вдигна вежди, сякаш беше особено учуден от подобна перспектива.
— О! — извика чисто по детски тя и веднага забрави достойното си държание. — Знаеш, че сватбата ни е отдавна решена, Джъстин. Макар че това не ми е особено приятно — добави с гримаса тя.