Леони се колебаеше, разкъсвана от борбата между сърцето, което бе готово да отстъпи, и разума, който яростно се противопоставяше на всякакъв вид компромис. Сърцето победи. Тя сведе глава и промълви.
— Така да бъде. Да опитаме. Ще видим какво ще се получи.
Двадесет и седма глава
Примирието започна обещаващо. Тъй като заплахата от раздяла не се задаваше на хоризонта и като че ли се мяркаше надежда за нормализиране на техния брак, Леони изведнъж реши, че денят е прекрасен.
Морган обмисляше възможността да й разкрие ролята, която Ашли бе изиграл в техния живот. „Не, още не — помисли си той, като забеляза срамежливата усмивка, която се появи на лицето на Леони. — Не искам да казвам нищо, което може да засенчи това прелестно личице; нищо, което може да запали недоверчивите искри в погледа й…“
Прекараха прекрасен ден, като безцелно бродеха по улиците на Ню Орлиънс, зяпаха витрините и весело бърбореха. Седнаха до реката да похапнат, като съзерцаваха тъмните води на Мисисипи, която стремглаво се спускаше към морето. Леони се облегна на ствола на един дъб и с удоволствие схруска захаросан бадем. За пръв път в живота си тя съзираше в бъдещето възможност за щастие вместо дългата изнурителна борба за оцеляване.
Морган бе влюбен до уши, но нищо не доказваше, че Леони ще приеме благосклонно чувствата му, особено след като чуе за интригата на Ашли. При мисълта, че тя не е негова законна жена, той изпитваше неясна тревога, като че ли ужасна заплаха тегнеше над главите им.
Въпреки всички препятствия, които можеше да им постави бъдещето, Морган реши да се наслади на прелестта на този ден. Вечерта той целуна целомъдрено учудената Леони по устните, като очакваше утрешния ден с непоклатим оптимизъм.
Дълго се въртя сам в леглото, но сега знаеше, че тя е невинна и не можеше да я принуждава да понася страстта му. Впрочем нали бе съпруга на Ашли?
Следващият ден се очертаваше също толкова приятен, както предишния. Те закусиха във вътрешния двор, но този път Леони сияеше. Роклята от бял муселин й стоеше очарователно. Морган я целуна по бузата и прошепна шеговито.
— Надявам се, че спахте добре в такова огромно легло. Много исках да дойда при вас…
Леони се изчерви. Искаше да отговори в същия тон, но предпочете да се престори, че не е чула забележката.
— Имате ли някакви планове за днес? — попита тя.
Морган се замисли. Ако не възникнеха някакви усложнения, днес той трябваше да получи договора за ипотеката.
— Трябва да отида до града преди обяда — отговори. — След това съм на ваше разположение. Имате ли нещо предвид?
— Да. Искам да видя Сент-Андре. На четири часа път е, но ако тръгнем по-рано…
— Няма значение. Допивам кафето си и тръгвам. През това време помолете съдържателката да ни приготви нещо за хапване. Можем да тръгнем след час.
След двадесет минути Морган седеше в кантората на Лефор.
— Видяхте ли дьо Ла Фонтен? — попита той. — Получихте ли договора?
— Да, господине, без никакви трудности. Ла Фонтен е страстен комарджия, но е лош играч. Само като чу, че ипотеката ще бъде платена в брой, и дотича при мен.
Морган вдигна рамене. Проблемите на Морис дьо Ла Фонтен изобщо не го вълнуваха.
— Къде е?
— Ето, господине, съпругата ви трябва да е доволна.
Морган хвърли поглед към документа.
— Надявам се — каза той без особен ентусиазъм. Със сигурност Лефор не проумя как жена му може да го укори, че се е намесил в нейните дела.
— Поздравявам ви за експедитивността — добави Морган. — Надявам се, че и другите операции ще бъдат толкова успешни.
— Прехвърлянето на парите ще се осъществи тази сутрин. А колкото до другата работа — вече се свързах със сегашния собственик на земята и той е съгласен да продава… Особено на цената, която предлагате…
Морган пъхна документа в джоба си и се сбогува.
Леони го очакваше с малка плетена кошничка в ръка. И след пет минути те бяха на път към замъка Сент-Андре.
По пътя Леони свенливо понита.
— Свършихте ли работата си?
— Да, сигурно ще сте доволна от резултата.
— Защото излизането ви тази сутрин е свързано със зестрата ми? — попита тя с последни останки от недоверие.
— Ами надявам се, че утре ще възстановя зестрата ви. Но във всички случаи ще получите потвърждение за прехвърлянето на сумата във вашата сметка.
— Наистина ли? — възкликна Леони, като се радваше, но не смееше да повярва.
— Но да, разбира се. Господин Лефор ме увери, че утре банковата операция ще бъде осъществена.
— Господин Лефор ли е вашият търговски посредник? — попита Леони.