Выбрать главу

Морган не гледаше на бъдещето в такива розови тонове. За да не се вглъбява в мислите за заплахата, която представляваше Ашли, той излезе на верандата, запали пура и докато пушеше, преценяваше какви жестоки номера може да му скрои съдбата.

Само при мисълта за Ашли пурата загорча на Морган и той я хвърли надалеч. Укоряваше се за собственото си двуличие, че отново не се осмели да разкаже на Леони отвратителната истина.

След като обикаля в кръг известно време, Морган реши да се качи в стаята си, но с отварянето на вратата почувства нечие присъствие.

Спря на прага, като се мъчеше да прониже с поглед мрака и търсеше причината за това странно усещане, което пробягваше по гръбнака му — и което не бе изпитвал след бягството си от френските брегове. Проклинаше се, че не е проявил елементарна предпазливост да вземе оръжие и отчаяно се опитваше да установи източника на тревогата си.

В ъгъла на стаята проблесна пламъче и един приятелски глас заяви.

— Влизай, Морган, и ако си въоръжен, за Бога, не стреляй. Нямам никакво желание да бъда убит хладнокръвно от най-близкия си приятел.

Морган нервно се разсмя. Побърза да запали лампата, поставена на нощното шкафче и насочи светлината към посетителя, който небрежно се протягаше във фотьойла.

— Брет Денджърмонд! — възкликна той полуядосан-полуразвеселен. — Имаш късмет, че не бях въоръжен. Но какво правиш тук, по дяволите?

— Търся си приключения — отговори Брет и дръпна от пурата си. — На каква друга причина може да се дължи присъствието ми?

— От теб може да се очаква всичко — изръмжа Морган.

Брет вдигна рамене.

— Да-а-а… Не може да се каже, че бракът е повлиял особено благотворно на характера ти — отбеляза той.

— А, значи знаеш?

— Прочетеното би било много странно — с всичките слухове, които се носят за теб из Начес… Впрочем, преди да тръгна за Ню Орлиънс, минах през Боньор. Тъй като се разминахме на бала, даден в чест на Бър, поне исках да те намеря у вас, но Доминик ми каза за внезапното ти заминаване.

— И ти разказа за сватбата ми?

— Каза ми достатъчно, за да си задам въпроса дали не си мръднал?

Морган се усмихна. Брет и той бяха отрасли заедно и знаеха почти всичко един за друг. Години наред бяха споделяли горчивите си възгледи по отношение на жените, но ако след нахлуването на Леони в живота му Морган се бе променил, то Брет оставаше заклет женомразец. Морган не можеше да го упрекне, тъй като приятелят му бе преживял няколко доста обезсърчителни истории. И се зае да му обясни необикновената ситуация.

— Леони не е коварната интригантка, за каквато я мислех… Ашли е присвоил моята самоличност и се е оженил за нея под моето име. Писах на Доминик, но явно когато сте се срещнали, писмото ми още не е пристигнало.

Брет подсвирна от изненада. Забеляза страданието, което сгърчваше лицето на приятеля му, и незабавно попита.

— Искаш ли да го намеря… и да го убия?

Морган замръзна. Във въпроса на Брет нямаше нищо необикновено. Това бе някакъв изход, но не му харесваше. И поклати глава.

— Не… Честна дума, Брет!

— Добре де, но ако срещна Ашли по пътя си, не се надявай, че ще се престоря, че не го забелязвам.

— Не искам да го убиваш, Брет!

— Хубаво… Да предположим обаче, че се наложи…

— Не си търси претекст, моля те.

— Ясно.

— И като изключим приключенията, какво те води тук? — запита Морган, за да смени темата.

— Господин Бър — отговори Брет. — Съмнявам се в него и искам да знам какво е замислил. Така че…

— Само Бър ли? — прекъсна го Морган. Брет му хвърли съучастнически поглед.

— Бър и Уилкинсън — призна той. — Това е възможно най-неуместното съдружие. Ето защо гъделичка любопитството ми. Впрочем ти май беше в Ню Орлиънс, когато губернаторът Гайозо почина, нали?

— Точно така.

— И Уилкинсън също е бил там. Знаеш ли, с течение на годините дочух много истории за тази смърт.

Безразличният вид на Брет не успя да заблуди Морган.

— И искаш да знаеш дали съм забелязал нещо странно? — понита.

Брет се престори на учуден.

— Какво те навежда на подобна мисъл?

Морган вдигна рамене и му разказа спомените си от тази нощ.

— Признавам — бях изненадан от появяването на Уилкинсън — добави той, — и навремето мислех, че присъствието му не е случайно. Но нищо не затвърди това впечатление. Какво си чул?