— Не много. И за момента се задоволявам да проверявам различни версии. Все пак няколко от слугите на губернатора подметнаха, че Гайозо не е умрял от треска. От друга страна, научих от няколко испански офицери, че Гайозо се е усъмнил в Уилкинсън за някаква история, за която никой не иска да продума. Но ми се стори, че те подозират, че губернаторът не е починал от естествена смърт.
— Глупости! — възрази Морган. — Гайозо умря внезапно. Но не можеш да обвиниш Уилкинсън, че го е убил!
— А защо не? Особено ако Гайозо не е бил доволен от него. Не допускай грешката да подценяваш нашия забележителен генерал, Морган. Може да ти прилича на глупав самохвалко, но е опасен като настъпена очиларка. Опитай се да си припомниш.
Морган прехапа устни. Нали някога и той бе мислил същото?
— Никой не успя да докаже, че Уилкинсън работи за испанците — каза той след дълъг размисъл. — Но ако предположим, че го е правел…
— И че Гайозо е открил двойната му игра… — добави Брет.
Морган сви вежди.
— И пак не разбирам какво общо има това с Бър?
— Може да няма нищо общо, но научих за съществуването на някаква карта, начертана от Филип Нолън. Карта, с помощта на която е можело въоръжен отряд да нахлуе в испанска територия. Уилкинсън бе шеф на Нолън и се носеше слух, че не поддържа с испанците само приятелски отношения… Което впрочем не му попречи да ги предаде без никакви угризения на съвестта. Като добавим, че Арон Бър — изпадналият в немилост ангел — си търси царство… Той има много по-голяма власт от Уилкинсън и съществуват много възможности, особено след като малкият Бър се появи в Ню Орлиънс, където интригите са ежедневие.
— Наистина ди мислиш, че Уилкинсън е убил Гайозо, притежава картата на Нолън и с Бър замислят да нахлуят в испанска територия? — попита недоверчиво Морган.
Поговориха още известно време, след което Брет остави чашата с коняк и стана.
— Време е да си лягам — заяви той. — Но преди да тръгна, ще се видим. Несъмнено ще имам някакви нови сведения и може би това ще ти помогне да решиш проблемите с любимата си.
— Може би, но не разчитай прекалено на това.
Двадесет и девета глава
След като Брет си тръгна, Морган отново се замисли за разговора им. Уилкинсън ли бе убил Гайозо? И неговата склонност към интригите ли го подтикваше да се присъедини към Бър? Морган прехвърляше тези въпроси в главата си, но те все така оставаха без отговор. Впрочем ако някой можеше да разбули загадката, това бе Брет.
На следващия ден първата работа на Морган бе да си купи пистолет, който не се забелязваше под дрехите, и кама, която можеше лесно да се плъзне в ботуш. Когато снощи бе усетил чуждо присъствие в стаята си, бе разбрал колко е беззащитен. А предпазните мерки никога не са излишни.
През следващите две седмици Морган бе подложен на истински танталови мъки. Той вече нямаше никакви основания да изпитва недоверие към Леони и с всеки ден се влюбваше все повече в нея. Но фактът, че законно тя е съпруга на Ашли, го довеждаше до отчаяние. Хиляди пъти той бе готов да й каже истината, но всеки път нещо му попречваше. Понякога това бе неговото собствено нежелание да заличи радостта и доверието, които грееха в очите й; друг път някой се намесваше точно в момента, когато той щеше да започне мъчителното обяснение. И Морган приемаше това отлагане с някаква смес от яд и облекчение.
Въпреки застрашителната сянка на Ашли, той изживя моменти на безкрайна радост до Леони. Полека-лека те започнаха да се сближават и колкото повече Морган опознаваше душевността на Леони, толкова повече растеше любовта му към нея. И независимо, че цялото му същество копнееше да я грабне в прегръдките си, той се насилваше да спи отделно. Потискаше страстта си, не защото тя бе съпруга на братовчед му, а защото имаше чувството, че ще злоупотреби с неведението й относно горчивата истина.
За щастие през целия ден бе зает и не му оставаше много време да се задълбочава върху това положение, след като всички въпроси с освобождаването на ипотеката на замъка и покупката на земите бяха уредени, нищо не пречеше да започнат възстановяването на старата плантация. Използването на зестрата на Леони бе предмет на оживен спор. Морган бе непреклонен. Той хвана Леони за раменете и грубо я разтърси.
— Омръзна ми до смърт тази препирня за пари! — викна той. — За Бога, Леони, трябва ли да живеем в мизерия, само защото вие няма с какво да купите всичко необходимо, за да направим замъка обитаем? Аз съм богат, по дяволите! Трябва ли да се примиря с коловозите по пътя, срутените стени и изгризаните от мишки матраци само защото вие нямате средства да ги поправите? Аз пък имам проклетите пари, дявол да го вземе!