Бе груб, но успя. Леони му хвърли ядосан поглед и отстъпи.
— Много добре. След като виждате нещата по този начин, няма да споря повече.
Морган видя нещастното й изражение и омекна. Хвана брадичката й и я принуди да го погледне в очите.
— Не бива да се караме за пари, скъпа. Всичко, което притежаваме, е и на двамата. Няма значение кой плаща, стига да можем да платим…
Леони не успя да устои на убедеността му и промърмори.
— Така е, няма значение… и аз… съжалявам, че бях такова глупава.
Морган се усмихна и нежно я притегли в прегръдките си.
— Не глупава, скъпа, а прелестна.
Когато тази пречка бе отстранена, нещата започнаха да се развиват с шеметна бързина. Морган нае цяла армия работници, за да оправят старото имение. Първо бе подобрен пътят. Коловозите и огромните дупки скоро бяха само спомен. Гъстата джунгла пред къщата бе разчистена и изкоренена, а градинарите я превърнаха в английска градина с добре оформени тревни площи и цветни лехи. Огънатите бариери отново гордо се изправиха и скоро цялата ограда бе поправена и боядисана в бяло.
Самата къща не се нуждаеше от основен ремонт. Трябваше да се сменят капаците на прозорците, перилата и продънените стъпала на външното стълбище. Къщата придоби весел вид, като че ли усещаше, че отново ще възвърне предишното си великолепие.
След първото си посещение в замъка Сент-Андре Леони и Морган останаха още няколко дни в страноприемницата на госпожа Брос, защото в града бе по-удобно да избират материали, тъкани, дърво, тапети и тапицерии, необходими за вътрешния ремонт на къщата. Трябваше да се смени част от мебелировката, да се купят килими, завеси, картини. Леони не знаеше какво по-напред да гледа от прекрасните неща пред очите й. Търговците бързо схванаха, че господин Слейд е изключително богат и купува само първокласни стоки.
Когато няколко стаи бяха готови за живеене, Морган и Леони се преместиха в замъка. Леони живееше като насън. Всеки ден й поднасяше прекрасна изненада. Единствените облаци, които помрачаваха хоризонта, бяха предизвикани от отсъствието на Джъстин и особеното естество на отношенията й с Морган.
Що се отнася до отсъствието на Джъстин, въпросът скоро щеше да бъде уреден. Той вече бе на път с останалите. А що се отнасяше до близостта с Морган, там нещата стояха другояче. Леони не успяваше да разбере какво не е наред. Той харчеше парите си за плантацията, без да си прави сметка. Бе възстановил зестрата й, както бе обещал. Държеше се толкова внимателно, колкото всяка жена можеше само да мечтае. И все пак Леони усещаше някаква преграда между тях. Морган бе много сдържан, което разпалваше любопитството й, също както и усилията му да поддържа платоничните им интимни отношения. Със сигурност не му липсваше желание, защото Леони непрекъснато усещаше върху себе си погледа му, който не можеше да я заблуди. Но тогава, след като я желаеше, защо не й го докажеше?
Тя се изчерви неволно при мисълта, че ако Морган дойде в спалнята й, тя няма да му откаже нищо. Тялото й жадуваше за неговото. През дългите безсънни нощи Леони до болка копнееше да усети допира на неговата кожа до своята и трябваше да допусне, че желанието й към него е много по-силно, отколкото се осмеляваше да признае.
Въпреки че никога не правеха и най-малкия намек за любов, на Леони й се искаше да вярва, че той се влюбва в нея. „Никой мъж не може да бъде толкова щедър, толкова благосклонен, толкова внимателен, без да бъде влюбен!“ — повтаряше си тя, без да знае точно дали констатира някакъв факт или се опитва да убеди самата себе си. Относно собствените си чувства тя не хранеше никакви съмнения: обичаше го… Но дали и той я обичаше?
На дванадесети юли Джъстин пристигна с Доминик, Робърт, Ивет и останалите предани слуги от Сент-Андре. Като видя безкрайната върволица каруци, която ги следваше, Морган се изплаши дали пък цялото му семейство не е решило да ги посети.
След около час, когато вълненията от срещата отшумяха, Морган хвана Доминик за яката и го дръпна в една стая.
— Поправи ме, ако бъркам, но ми се струва, че те бях помолил да пътуваш с минимален багаж…
Доминик направи гримаса и се усмихна виновно.
— Опитах, Морган, но знаеш нашите…
Морган кимна.
— Да, разбира се… Как можах да забравя, че мама има мания да трупа купища ненужни неща? Но какво може да има във всичките тези каруци?
— Ами… тя спомена нещо за останалата част от гардероба на Леони… Естествено, всички вещи на Джъстин… И още… Още какво? Ами, да! Порцеланови сервизи, сребърни прибори, спално бельо, кърпи, покривки, завивки и така нататък.