Морган вдигна глава, хвана брадичката на Леони и впери очи в нейните.
— Ашли определено е най-закоравелият лъжец на света… Не преувеличавам. Споменете за него пред когото и да е от семейството ми, и всички ще потвърдят тази преценка. Понякога се е случвало той да се представя за мен, винаги в ущърб на репутацията ми…
Леони направи усилие да се съсредоточи и попита, като подбираше думите си.
— И е направил нещо, което може да ни навреди?
— Да, може да се каже, че неговите постъпки ни създадоха ред неприятности. Леони, когато вие се появихте в Начес, за мен бяхте напълно непознат човек. Заклевам се, че не излъгах, когато заявих, че никога не съм ви виждал.
Леони с ужас се втренчи в него. Някаква буца заседна в гърлото й и сърцето й замря. Това някакво ново извъртане ли бе? Но защо тогава бе върнал зестрата й? И неговият братовчед Ашли ли?… Разумът й отказваше да продължи тази мисъл. Леони преглътна мъчително и беззвучно попита.
— Ще уточните ли какво се опитвате да ми подскажете?
И тогава се появи конникът. Подигравателният му смях наруши уединението им.
— Каква очарователна сценка! — прихна той. — Пристигам от Франция с мисълта да открия жена си и какво намирам? Моят почитаем братовчед, зает да ме опозорява пред нея? Без да броя непростимите волности, които се е осмелил да си позволи!
Странно спокойствие завладя Морган, който бавно извърна глава и каза небрежно.
— Здравей, Ашли. Очаквах да се появиш. Чакалите винаги се връщат, за да докопат нещо.
Лицето на Ашли потъмня.
— Струва ми се, че ролите ни този път са разменени — подигра се той. — Никога не бих повярвал, че ти ще се задоволиш с нещо, останало след мен!
Морган дълго не откъсна очите си от лицето на братовчед си и стоманените искри в тях накараха Ашли да отстъпи. Морган подигравателно се усмихна.
— Ще постъпиш разумно, ако изчезнеш — каза студено той. — Освен ако държиш да те убия тук и сега!
При тези думи Леони, която не откъсваше ужасения си поглед от Ашли, неволно потръпна. Тя като че ли бе пренесена в някакъв кошмар. Очите й бяха приковани в мъжа, който толкова приличаше на Морган, и изведнъж, тя разбра какво точно се е случило преди шест години. Истината проблесна в съзнанието й, след като чу провлачения и омразен глас на Ашли Слейд.
Леони тръгна към него, като внимателно го разглеждаше. Откри безводно отпуснатата долна челюст, тънките стиснати устни, жестокото изражение на лицето — толкова черти, които липсваха в енергичното лице на Морган.
— Познавам ви — прошепна тя едва доловимо. — Аз ви познах. Вие се представихте за Морган Слейд.
Ашли изкриви лицето си в усмивка.
— Грешка, скъпа! Никога не съм твърдял, че съм братовчед си… Дядо ви реши, че аз съм Морган. И аз се ожених за вас… Вие сте моя съпруга!
Леони погледна Морган с няма молба.
— Но… ако той се е оженил за мен под ваше име — запъна се тя. — Ако аз съм мислила, че сте вие… бракът валиден ли е?
— Не знам дали Морган е проверил тази подробност — намеси се Ашли, — но аз се поинтересувах за нея, преди да тръгна от Франция. И въпреки че законът не дава пълна яснота по въпроса, бракът е валиден. Аз съм вашият съпруг и като такъв съм господар на личността и богатството ви!
Леони подскочи.
— Никога! — изсъска тя с разширени от страх очи. — Вие сте чудовище!
— Мръсна малка кучка! — изрева Адили. — Ще видим дали ще бъдете толкова горделива, когато ви заведа във Франция!
— Във Франция ли? — противопостави се Леони. — И какво ви кара да вярвате, че ще дойда с вас във Франция?
— Мисля, че за несметно богатство ще дойдете — отговори Ашли. — Какво ще кажете за титлата графиня? Защото точно такава ще станете във Франция и при това ще получите огромните имения, принадлежали на вашето семейство. Ето защо ще ме последвате! Това е причината да дойда и да ви търся в тази загубена страна!
Морган бе започнал да се промъква към него, но думите на Ашли го заковаха на място. Леони графиня?
Леони стоеше с ококорени очи и отворена уста, като не успяваше да си представи как е възможно Ашли да е толкова глупав. Да си въобрази, че тя ще го последва където и да било?
Поведението й заблуди Ашли.
— А, очевидно сте слисана! — каза той многозначително. — Богатство, скъпа! И то ще бъде наше, когато се озовем във Франция!
Леони дълбоко си пое дъх и очите й засвяткаха.
— Гнусно нищожество! — извика тя. — Вие откраднахте едно богатство от дядо ми! Излъгахте ме! И се надявате, че аз ще ви помогна да забогатеете? Разсмивате ме! Моят дом е тук и въобще не ме интересува какво, мога да получа във Франция.