Ашли не можеше да повярва, че тя остава безразлична към съблазънта на парите. Тъпа малка гъска! Да изпусне такова богатство? А, нямаше да стане: той щеше да й попречи. Ашли се наведе и сграбчи Леони за ръката.
— Ще видим! — скръцна със зъби той. — Идвате с мен! И никой няма да ми попречи да сложа ръка на тези пари!
В момента, когато Ашли хвана Леони, Морган извади пистолета си.
— Пусни я, Ашли! — сухо заповяда той. — Веднага я пусни или си мъртъв!
Ашли стисна зъби и за миг се подвоуми. Премести погледа си от Леони към Морган, после отново погледна Леони. Очевидно преценяваше шансовете си.
Морган пристъпи няколко крачки.
— На твое място не бих се опитвал — учтиво го посъветва той. — Знаеш, че съм добър стрелец и от това разстояние със сигурност ще те улуча. А изпитвам огромно желание да те убия, Ашли. Твоята смърт ще реши доста проблеми. Мога да не устоя на изкушението.
Ашли пусна ръкава на Леони. Стисна устни, омраза замъгли погледа му и той изръмжа.
— Добре, този път печелиш… но ще се върна. Не забравяй, че тя е моя жена и законът е на моя страна.
— Точно това ще проверим — възрази Морган. — На твое място не бих се позовавал на закона… Ще бъдеш подведен под отговорност за фалшификация и присвояване на самоличност. Страхувам се, че правосъдието на Ню Орлиънс ще погледне с лошо око на всичко, което се опиташ да предприемеш относно правата си върху Леони.
Задъхвайки се от ярост. Ашли изкрещя.
— Мислиш си, че ще ме накараш да се откажа, нали? Забрави това! Не съм казал последната си дума! Ще те победя…
Той заби шпори в хълбоците на коня и препусна с всички сили.
Тридесета глава
Ашли бе отправил своите закани от чисто самохвалство. Но докато се връщаше към Ню Орлиънс, той кроеше планове за отмъщение. Дори да допуснеше, че бъде обвинен в присвояване на самоличност, това не променяше факта, че е женен за тази глупачка. И точно това трябваше да му послужи като оръжие срещу братовчед му.
Когато пристигна в страноприемницата на брега на морето, където бе отседнал. Ашли небрежно метна юздите на наетия кон на ленивия прислужник и се качи в стаята си, за да помисли върху положението. Никога не си бе представял, че Леони ще устои на примамката за несметно богатство. Но не бе предвидил и че ще се озове срещу Морган.
Присъствието на неговия братовчед го изненада неприятно, но той бързо се съвзе. Морган бе проблем наистина, но Ашли се интересуваше от жената. И ако братовчедът му създаваше сериозни пречки, Ашли просто щеше да го убие.
Сипа си чаша уиски и се замисли за следващия си ход. Бе абсолютно наложително Леони да го придружи във Франция, но Ашли си даде сметка, че ще бъде много по-трудно да я убеди, отколкото си бе мислил първоначално. След като повдигна настроението си с няколко чаши уиски, той успя да си втълпи, че ако Морган е спечелил първата битка, това не означава, че ще спечели и войната.
Ключът към всичко бе Леони. Със закъснение Ашли осъзнаваше, че е подходил неправилно към нея. Трябваше да започне с поднасянето на извинения за измамата и да премине към съжаления за поведението си. Някаква сърцераздирателна история щеше да събуди съчувствието и, после щеше да я плени с чара си и бързо да я отведе със себе си.
Присъствието на Морган предизвикваше противоречиви чувства. От една страна, Ашли предпочиташе да го види на друго място — нещата щяха да бъдат толкова прости! Но от друга, той възнамеряваше да използва случая и да си отмъсти на човека, който постоянно се изпречваше на пътя му.
Ашли с усилие изтика мислите за мъст на заден план и се съсредоточи върху Леони. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече се убеждаваше, че значимостта на очакващото ги във Франция богатство му дава съществено предимство. Никой не отказва такова огромно наследство!
Преди да си легне, Ашли реши, че на всяка цена трябва отново да се види с Леони… насаме. Когато тя проумееше, че ще получи огромно имение, със сигурност щеше да промени поведението си. Впрочем той умееше да бъде убедителен… И ако тя не го последва доброволно, тогава щеше да я отвлече насила.
Решението задоволи Ашли и отново мислите му се насочиха към Морган. Припомни си какво бе видял този следобед и лицето му се изкриви от злобна усмивка. Гледката как неговият скъп братовчед, обикновено толкова самоуверен, се чудеше как да обясни положението на Леони, му бе доставило огромно удоволствие. Господи! Би платил скъпо, за да присъства на първата им среща.
Със сигурност щеше да е по-добре за него, ако те не бяха се срещнали. Интересът, който Морган засвидетелстваше на Леони, в първия момент му се стори незначителен. Но след това Ашли си припомни лицето на братовчед си, докато насочваше пистолета към него и несъмнената нежност, която се излъчваше от прегърнатата двойка пред малкото гробище. Бе ли възможно неговият почтен братовчед да се е влюбил? В неговата собствена жена? Каква идилия! Очевидно Морган тъкмо бе започнал да й разкрива истината и също толкова сигурно той бе използвал своите измислени съпружески права, за да преспи с нея. „Когато тя узнае, че Морган я е излъгал, ще му извади очите — блажено реши Ашли. — Залагам си, главата!“