Предвиждането на Ашли бе правилно. Веднага след неговото тръгване Леони като лъвица се обърна към Морган.
— Добре се забавлявахте, нали? — извика тя с чувството, че сърцето й е предадено.
Мисълта, че презряното същество, което току-що се бе скрило от погледа й е нейният истински съпруг, бе непоносима. Но Леони още по-трудно можеше да приеме, че Морган е премълчавал този факт. Бе разтърсена от погнусата, която Ашли Слейд пораждаше у нея, но се ужасяваше от пропастта, която внезапно зейна между нея и Морган. Страхът и страданието измъчваха сърцето й и тя реши да си го изкара на Морган, като се опита да го нарани толкова, колкото той я бе унизил. И нападна.
— Сигурно доста сте се подигравали с мен, когато дойдох да поискам зестрата си! Трябва да сте се забавлявали ужасно — вие и вашето семейство! И сега, когато се посмяхте до насита, решихте, че комедията е продължила достатъчно и извикахте моя… моя съпруг, за да ви отърве от мен!
Морган не се развълнува от избухването й. Той прибра пистолета и спокойно попита.
Наистина ли вярвате в това, което говорите, Леони? Наистина ли мислите, че аз и семейството ми сме се подиграли с вас? Можете ли дори за миг да си представите, че ние сме способни на подобна постъпка? Че сме знаели за действията на Ашли и не само сме му помагали, но отгоре на всичко сме се забавлявали за ваша сметка?
— Не знам на какво да вярвам — изхлипа Леони. — Всичко стана толкова внезапно…
Гласът й се прекърши и тя се обърна. Раменете й болезнено се разтърсиха.
Морган не можеше да понесе отчаянието й и се приближи към нея. Нежно я прегърна.
— Изслушайте ме, скъпа — започна пламенно той. — Бих дал живота си, за да ви спестя тези разкрития. Когато Ашли се появи, тъкмо се опитвах да ви обясня какво се е случило. Между другото, ако подозирах, че той е тръгнал насам, щях да се погрижа да сте предупредена. За Бога, можете ли да си представите, че ще допусна да сложи ръка на вас? Да ви отдели от мен?
— А защо не? — изплака Леони, като се ядосваше, че не успява да сдържи сълзите си. — Аз ви причиних достатъчно неприятности и скандали… Защо трябва да се интересувате какво ще стане с мен?
— Мислите ли, че мога да не се интересувам от прелестното създание, което се появи в живота ми и завладя сърцето ми?
Леони неспокойно го погледна. Тъмносините му очи откриваха цялата му душа и в тях тя не видя никакви неискрени проблясъци. Но не смееше да повярва в това, което изразяваше погледът му.
— Как… какво… иск… искате да кажете? — накъсано заговори тя.
Те дълго време се взираха в очите си, без да промълвят и дума. Чувството, което се отразяваше на лицето на Леони трогна Морган, който потръпна.
— Обичам ви, Леони — страстно каза той. — Обичам ви от мига, в който ви видях на бала на семейство Маршъл. Защо, според вас, ви поканих да живеете с мен в Малкия Боньор, въпреки че ви смятах за ловка измамничка?
Леони забрави Ашли, забрави за целия свят с изключение на Морган и прекрасната мечта, която се сбъдваше. Притисна се към него. Сладостна топлика се разля по вените й и прогони студа, който бе вледенил душата й. Като че ли цялото й същество се затопляше под ласките на Морган. Най-сетне тя знаеше, че той я обича и тази мисъл я изпълваше с щастие. Но въпреки това тя не успя да се сдържи и отбеляза лукаво.
— Вие не ме поканихте, вие ми заповядахте да живея с вас.
— Но нали ще ми простите? — усмихна се Морган и весели искри озариха тъмносините му очи. — А сега ще ми кажете това, което умирам от желание да чуя… Кажете ми, че споделяте чувствата ми… Признайте, че ме обичате, малка магьоснице!
Но Морган не дочака отговора й. Кораловите устни бяха много близо до неговите и той страстно я целуна. Леони пламенно отвърна на дивата, но нежна целувка, и ръцете й силно прегърнаха тялото му. Като че ли се страхуваше той да не избяга. Телата им се сляха. В един безкраен миг останалата част от света престана да съществува и те се гмурнаха в очарованието на своето прекрасно опиянение — любовта.
Когато най-после устните им се разделиха, Морган едва си поемаше дъх, а очите на Леони блестяха като въглени. Той отметна една къдрица, която падаше върху челото й.