При мисълта за добротата и великодушието, които Морган й бе засвидетелствал, тя се изчерви от неудобство. Той не дължеше нищо — нито на нея, нито на Джъстин — а им бе дал всичко: своето време, своето име, своето внимание, своите пари. Да приеме щедростта на съпруга си бе едно, а да използва благородството на един мъж, който има всички основания да се счита за наранен, бе съвсем друго. Леони жестоко се упрекваше и изстена от болка и яд. Легна по корем и зарови лицето си в сеното.
Морган, който бе влязъл в конюшнята, чу стона. Безшумно се изкачи по стълбата и когато очите му привикнаха с тъмнината, различи очертанията на свитата в сеното фигура. Приближи се.
— Не плачете, скъпа — прошепна той, като нежно постави ръка върху рамото й. — Късате сърцето ми.
Леони бе обзета от мрачните си мисли до такава степен, че не чу стъпките му и докосването я стресна.
— Какво правите тук? — подскочи тя, като сдържа изхлипването си. — Как ме открихте?
Без да се обезсърчи от този студен прием, Морган коленичи до нея.
— Проследих ви — призна той. — Вие избягахте толкова бързо след вечеря, че…
— Не съм избягала! — прекъсна го възмутено тя.
— Да кажем тогава, че излязохте с маршова стъпка! — каза той шеговито.
Тя го погледна нерешително.
— Подигравате ли ми се?
Морган погали бузата й.
— Забранено ли е? — попита. — Струва ми се, че след този следобед мога да си позволя закачки. Един бъдещ съпруг все пак има някакви права, нали?
Леони уморено се усмихна и постави ръка на гърдите му.
— Ако питате мен, то вие имате всички права! — заяви тя.
Морган я погледна със затаен дъх. Изведнъж всяка възможност за делови разговор се стопи. Той се надвеси над нея и дрезгаво прошепна.
— Всички ли? Дори правото да ви докосвам така? — И ръката му нежно погали гръдта й. — И да ви целувам по този начин?
Леони полуотвори устните си, за да отвърне на нежната и страстна целувка. Несъзнателно тялото й се изви и се притисна към него. Той бе мъжът на нейния живот и тя не можеше да му откаже нищо… Искаше огънят на тяхната страст да прогони демоните, да изгори всичко, свързано с Ашли, и да остане само блестящият и чист пламък на тяхната любов.
За първи път между тях бяха заличени недоверието и съмнението. Ръцете и телата им се преоткриваха. Всеки се стремеше единствено да достави наслада на другия и несъзнателно се опитваше да прогони злокобната сянка на Ашли със силата на своята страст.
Леони бе на седмото небе, убедена в чувствата на Морган към нея. Тя не направи никакво усилие да сдържи сладострастието, което я заливаше. Нетърпеливите й ръце премахваха разделящите ги дрехи. Тя копнееше да усети допира на голата плът на Морган до своята, да му докаже любовта, която разтърсваше всяка фибра от съществото й.
Страстният повик на Леони отключи цялото желание на Морган, сдържано със седмици. С глух стон той разкопча и свали роклята й, като трепереше от нетърпение.
Когато най-сетне притисна голото тяло на Леони към себе си, от гърдите му се откъсна въздишка на удовлетворение. Бляскавите коси на Леони покриваха раменете й, а златистата кожа искреше под ласките на лунния лъч, който се прокрадваше през пукнатината в покрива. Морган не спираше да й се възхищава. Не можеше да откъсне устни от нейните, а ръцете му с неизказана нежност изследваха тялото й. И скоро неговите собствени дрехи се оказаха непоносима преграда. Той пусна Леони, за да се съблече. Но тя не успя да понесе дори за миг отделянето му и докато той събуваше ботушите си, тя се притисна към мускулестия му гръб — като сирена, излъчваща чувственост.
— Ако продължавате в тоя дух, ще ви обладая така, както съм… без да се събувам… като хусар!
Опиянена от любов, Леони се отпусна назад и промълви закачливо.
— Но може би господинът не ме желае достатъчно!
Морган я погледна и огънят в очите му изпепели всичките съмнения, които тя би могла да храни в това отношение. Той побърза да се освободи и от последните си дрехи.
Пое Леони в прегръдките си и я притисна към себе си с невъздържана страст, но в милувките му нямаше грубост. Езикът му жадно опитваше вкуса на устните и, пръстите му галеха връхчетата на гърдите й, които настръхнаха от допира. Чак тогава ръката му се спусна надолу, изкачи се по продължение на бедрата и спря между тях. Цялото тяло на Леони потръпна. Тя не можеше да остане безучастна и страстно отвръщаше на ласките му. С връхчетата на пръстите си проследи очертанията на твърдите му мускули. Притискаше се към него, за да усети по-плътно докосването на кожата му до нейната й да изживее пълноценни блаженството на мига.