Внезапно Морган усети ръката й, която се спусна надолу към слабините му. Потръпна целият. Устните му покриха отново нейните, а цялото му същество се устреми към нея, за да й достави удоволствието, което той изпитваше.
Въпреки силата на тяхната страст, двамата се вкопчваха един в друг с някакво отчаяние, като че ли се страхуваха, че вкусват от тази наслада за последен път. Морган нежно изучаваше с устни и език цялото й тяло. Езикът му бавно следваше извивките на гърдите й, на корема, на ханша и се доближаваше до центъра на опияненото й от възбуда същество. Почти инстинктивно Леони разтвори бедра в безмълвна покана да прави с нея всичко, което му харесва. Цялата изгаряше. Искаше да се отдаде напълно, но той не й позволи и езикът му продължи интимното си изследване. Когато тя почувства как първият спазъм разтърсва тялото й, пръстите й дълбоко се впиха в черните коси на Морган и тя изстена необуздано. Повдигаше се нагоре и нагоре, докато в нея избухна ураган и тя се отпусна с блажена въздишка върху гребена на някакво непоносимо напрежение, което редуваше горещи със студени вълни. И чак тогава Морган я покри с тялото си и разтвори краката й с коленете си, за да проникне в нея. Когато започна да се движи, езикът му повтаряше в устата й движенията на тялото му. Морган удължи блаженството, колкото можа, и когато тя отново се сгърчи в екстаз, той също се отпусна и се присъедини към насладата й.
Тази вечер не можеха и да помислят да спят в отделни спални. Цялата нощ телата им се сливаха в трескав и възторжен ритъм. А в почивките те лежаха в мрака прегърнати и се заричаха, че нищо и никога няма да ги раздели.
Морган повдигна темата за Ашли чак призори.
— Леони, той спомена за някакво богатство… ако то наистина съществува, както ми се струва, ако съдя по присъствието му тук, смятате ли да предявите иск към него?
Леони уморено се сгуши в него и след кратък размисъл отвърна.
— Не! Франция и всичко там е много далече от моите интереси. Когато моят прадядо е пристигнал тук, той е обърнал гръб на своето отечество и Америка е станала неговата нова родина. И това е единствената родина, която аз познавам… Нямам никакви претенции към каквито и да е богатства, които бих получила във Франция… Всичко, което желая, е тук — моят дом, моят син и… вас!
Морган силно я притисна към себе си и отново и отново и доказа силата на своята любов.
Тридесет и първа глава
На зазоряване Ашли се събуди и след час вече бе на път към Сент-Андре. В единадесет часа той стигна до пътя, който водеше към плантацията, но вместо да завие по него, насочи коня си през гората. Пътят бе по-труден, но също го изведе до мястото, откъдето можеше да наблюдава замъка. Ашли завърза коня за ниския клон на един дъб и се промъкна към къщата.
Настани се така, че да наблюдава необезпокояван действията на обитателите на Сент-Андре. Още нямаше точен план, но твърдото му решение бе да се срещне насаме с Леони и да я съблазни с богатството, което я очаква във Франция.
Освен от Леони той се интересуваше още от един човек. И когато след около час Ашли забеляза Морган да излиза от къщата, лицето му просветна. Най-после удобният случай му се усмихна. Леони бе сама и той щеше да има време да я вразуми, преди да се е върнал Морган.
Ашли изчака няколко минути, докато се убеди, че братовчед му няма да се появи ненадейно и бързо се отправи към замъка. Изкачи стълбите и влезе в къщата.
Навсякъде работеха прислужници, но Ашли правилно бе предположил, че ще го вземат за Морган.
Той изкриви лице в любезна усмивка и прекоси няколко стаи. За голяма радост откри Леони сама в малък салон, който се намираше в дъното на къщата. Тя разглеждаше мостри от тъкани. Когато Ашли влезе, Леони вдигна глава и без да забележи, че пред нея не стои Морган, попита.
— Какво предпочитате за стените на трапезарията? Яркозелено или пепел от рози? Не мога да реша сама…
Ашли внимателно затвори вратата зад гърба си. Плъзна погледа си по Леони, която седеше на нисък, тапициран с кадифе диван. Муселинената рокля с цвят на кайсия падаше грациозно около краката й.
— Каква прекрасна домакиня сте, скъпа! — каза той присмехулно.
Леони се вцепени, като позна омразния глас. Тя рязко скочи и ядосано възкликна.
— Вие! Какво правите тук! Морган ще ви убие, ако ви завари!
— Но няма да ме завари! Проявих достатъчно предпазливост и изчаках той да излезе и да освободи мястото за мен. Бъдете сигурна, че когато се върне, аз ще бъда далече!