Леони бе извън кожата си и яростта изместваше страха й. Освен това знаеше, че само един неин вик ще накара прислугата да й се притече на помощ. Затова изгледа високомерно Ашли, без да се опитва да прикрие презрението, което изпитваше към него.
— Какво искате? — попита пренебрежително тя. — Тук за вас няма нищо.
Ашли бе прекалено горд с проникването си в къщата, за да се държи по-дипломатично и прихна.
— Как да няма! Ами жена ми?
Когато видя как Леони стисна юмруците си, той побърза да’продължи.
— Хайде, хайде, скъпа! Не се инатете толкова. Знам, че не започнахме много добре, но навремето нямах особен избор.
С най-пленителната си усмивка той се приближи няколко крачки, но Леони веднага отстъпи.
— Признавам, че не бях примерен съпруг, но ако решите да ми предоставите възможност, ще поправя грешките си по отношение на вас.
— О! Искате да кажете, че сте дошъл да върнете зестрата ми?
Ашли се намръщи. Изкашля се, за да спечели време.
— Не точно — отговори. — Зестрата ви, скъпа, е дреболия в сравнение с богатството, което мога да ви осигуря във Франция. Елате с мен и ще ви покажа един свят на разкош и власт, който не можете дори да си представите.
— Какво можете да ми осигурите? — възрази сухо Леони. — Нали богатството беше мое?
Ашли присви очи и зловеща светлинна се прокрадна през миглите му.
— Наистина богатството е ваше, но аз ви трябвам, за да го получите. Познавам влиятелни хора. И съм близък съветник на Наполеон. Когато пристигнем във Франция, той просто ще издаде заповед и богатството на Сент-Андре ще бъде върнато на неговата законна наследница.
— Разбирам… — замислено промърмори Леони. — Естествено, че без мен вие никога няма да сложите ръка върху него, нали? Започвам да проумявам защо след толкова години се сетихте за жена си.
Ашли изостави опитите си да я съблазни и премина към заплахи.
— Не се опитвайте да ми, играете номера, скъпа. Аз искам това богатство и вие ще ме последвате във Франция, за да предявите иск към него. Това е вашето задължение като съпруга!
Леони избухна в смях.
— Мое задължение ли? — възкликна. — Я да поговорим за вашите! Вие ме изоставихте, нали? Съгласна съм, че се договорихме да не изискваме нищо един от друг. Но аз сключих това споразумение с Морган Слейд, а не с вас. Вие сте най-долнопробен измамник и няма да си мръдна пръста, за да ви помогна да получите каквото и да е.
— Не мисля, че схващате добре положението — изръмжа Ашли. — Аз не съм човек, който ще се откаже от целта, скъпа! Наистина ви излъгах, но това не променя факта, че съм ваш съпруг и че сте прелюбодействала с моя братовчед. Чудя се какво ли ще си помислят почтените хора в Ню Орлиънс. Морган поддържа доста контакти в града, защото майка му произхожда от почтено и известно в околността семейство. Представете си какви слухове ще плъзнат за вашата история. Естествено Морган ще си навлече неодобрението на всички… Но на мъжа винаги се прощава. Докато вие, скъпа, вие ще изгубите всякакво уважение.
Стрелата улучи право в целта. Леони си даваше сметка как всички врати ще се затворят под носа й, ако истината излезе на бял свят, но не искаше Ашли да се възползва от безпокойството й.
— Хайде, вървете да разпространявате клюки! — заяви тя. — Това няма да ви донесе богатството на Сент-Андре.
Ашли потъна в продължителен размисъл.
— Наистина — съгласи се той най-после. — Но има и друго решение. Идвате с мен във Франция, получавате богатството и се развеждаме. Никой няма да узнае нищо. Оставяте ми всичко и си заминавате съвсем безпрепятствено.
Леони презрително изсъска срещу него.
— Вие сте луд! А отгоре на всичко и глупав, след като си представяте, че ще повярвам и на една ваша дума!
Лицето на Ашли се разкриви от ярост и той протегна ръка, за да хване Леони за рамото, но точно в този момент Джъстин се втурна в стаята.
Детето не осъзнаваше какво напрежение цари между двамата възрастни и се хвърли на врата на майка си.
— А! Мамо, ето ви! — възкликна то. — Търсих ви навсякъде… Елате да видите новото седло, което татко ми купи! То е червено и много красиво. Хайде!
Леони леко разроши косите му.
— Не сега, Джъстин — прошепна тя. — След малко, съкровище.
Ашли смаяно гледаше детето. Приготви се да направи някаква забележка, но Джъстин го изпревари. Той се усмихна на мъжа, който толкова приличаше на Морган, и нададе изненадан вик.
— Татко! Как успяхте да пристигнете преди мен?
— Татко ли? — скръцна със зъби Ашли. — А, сега разбирам защо дядо ви толкова припираше да ви задоми. Пусто да остане! Само като си помисля, че се хванах в най-стария капан на света!