— Ето това ще насочи Робърт и Доминик по следите ни — добави той.
След това хвърли бегъл поглед към Леони и несъзнателно се възхити от самообладанието й. После огледа буйната растителност и се поколеба.
Не бе възможно да предвиди какво ще се случи, когато той и Ашли застанеха един срещу друг. Но Морган знаеше, че времето за разумно уреждане на разногласията между тях беше безвъзвратно изтекло. Познаваше бушуващата в гърдите си омраза, която щеше да вземе връх над самообладанието му. Самият Ашли бе прекрачил границите и беше действал като дивак. Когато те се срещнеха, нищо не можеше да попречи на проливането на кръв.
— Бих искал да изчакате братята ми тук — каза Морган, като не посмя да погледне Леони.
— Не! — викна тя. — Той държи сина ми, Морган…
— За Бога, Леони! Ашли може да бъде опасен… и… — Той не можеше да й заяви направо, че може би синът й е мъртъв или съществува риск да бъде убит пред очите им. С цялата сила на волята си Морган се опитваше да изхвърли тази мисъл от главата си, но тя бе свила гнездо в сърцето му и този път това не бе просто лош сън.
— Знам какво се опитвате да ми спестите — прошепна Леони, — но не е ли по-добре да го посрещнем заедно? Един ден ми казахте, че двамата можем да посрещнем всички удари на съдбата. Моля ви, нека останем двамата заедно и да се изправим срещу всичко, което може да ни дебне в края на този път… колкото и ужасно да е то…
Тридесет и втора глава
След двадесет минути те откриха коня на Ашли — окуцял и легнал в калта. На няколкостотин метра Ашли и Джъстин едва се крепяха на дълга и тясна ивица твърда земя, вдадена във водата.
Ашли бе свикнал с широките открити пространства на Англия и Франция и бе убеден, че всеки момент ще излезе от безкрайната джунгла, която го притискаше. Но колкото повече напредваше, толкова по-непроходима ставаше растителността и той започваше да се безпокои.
Присъствието на Джъстин само засилваше трудностите. Детето не спря да рита и да се съпротивлява, като крещеше с цяло гърло.
— Пуснете ме! Вие сте зъл! Мразя ви! Пуснете ме ви казвам!
Обърканият Ашли се изкуши да му извие врата, но тъй като първата му работа сега бе да се измъкне от това място, задоволи се да го удари жестоко и изръмжа.
— Затваряй си устата! Още една дума и ще те заколя!
Джъстин замълча за момент, но скоро започна да се извива като червей, за да се отскубне от хватката на своя похитител. Ашли грубо го разтърси, но не успя да го обездвижи.
Изгубил пътя, затруднен от съпротивата на малкото дяволче, обезсърчен, Ашли избълва ужасна псувня, когато конят му започна да накуцва.
— Сега моят татко ще ни настигне! — възкликна триумфално Джъстин. — И ще си ме прибере!
Ашли едва сдържа бясното желание да го удуши, скочи на земята и го бутна пред себе си.
Не стигнаха далеч. Напълно объркан, Ашли оглеждаше водната шир, която се разливаше пред тях, когато Джъстин извика, като пляскаше с ръце.
— Татко, мамо! Аз нали ви казах, че ще дойдат да ме вземат!
Лицето на Ашли се сгърчи от ярост и той рязко се обърна.
Ашли бе стигнал на зловещо място докъдето стигаше погледът зад него, се простираха блата; пред него се препречваше като стена страшният гъсталак. В далечината се виждаха покритите с мъх клони на рошковите, а стволовете на изсъхнали кипариси се отразяваха загадъчно в сиво-зелените води. По бреговете на блатото тръстиките преплитаха гъстите си редици. Въздухът бе тежък и пропит с влага.
През завесите провиснал мъх едва се процеждаше слаба светлина. На полупотопен дънер една костенурка се наслаждаваше на прокраднал се слънчев лъч. А недалеч от нея, все едно плуващ пън, един огромен алигатор пронизваше с мъничките си стъклени очи двете фигури, които се намираха в полезрението му.
Гласът на Джъстин отекна в ушите на Леони като божествен химн, а гледката на дребничкото гъвкаво телце я изпълни с неизказано щастие. Лицето й засия и тя понечи да пришпори коня, но Морган я задържа.
— Може би Ашли е въоръжен — каза той.
— Отгатна! — извика Ашли и извади малък пистолет, който приличаше на този на Морган.
Опря дулото в слепоочието на Джъстин и добави.
— Този път ми се струва, че предимството е мое, братовчеде. И ако благоволите и двамата да слезете от конете и да ми хвърлите юздите, ще ви освободя от присъствието си.
Морган остана неподвижен, но умът му трескаво преценяваше и веднага отхвърляше една след една различните възможности. Той видя, че Джъстин е жив и явно непокътнат, и изпита огромно облекчение. Но знаеше, че най-опасните мигове тепърва предстоят. Когато Ашли се сдобиеше с кон, ако те се съгласяха на искането му, той щеше да държи в ръка всички козове. Щеше да ги остави сред блатата и да избяга с Джъстин. Можеше също да убие Морган и след това да отвлече и майката, и детето. Във всеки случай Джъстин бе обречен. „Освен ако… освен ако не го накарам да изпусне този пистолет!“ — реши Морган.