— Не ме ли чу? — кресна нетърпеливо Ашли. — Казах ти да слезеш от коня и да ми хвърлиш юздите. Побързай! Или хлапето ще пострада!
Кошмарите от миналото и настоящето се сляха в ужасяваща картина. Морган усещаше как по гърба му се стича студена пот. И един смразяващ вик се надигаше от дъното на душата му. Той бе допуснал да убият собствения му син. И не можеше да приеме същата съдба да сполети и Джъстин. Ръцете му се сгърчиха върху юздите на Темпет, който нервно пристъпваше на място.
Леони вече се бе спуснала на земята, като не изпускаше Джъстин от очи. Морган разбираше, че няма време за губене. Виждаше само един изход, а този изход поставяше на карта живота на Джъстин. Но ако Ашли успееше да избяга с детето, то със сигурност щеше да умре. Внезапно Морган заби шпорите си в хълбоците на Темпет. Жребецът изцвили от болка, изправи се на задните си крака и се стрелна напред.
Изненадан, Ашли се озова пред заплахата да бъде смазан от коня, който се устремяваше към него. Той пусна детето и насочи пистолета към Темпет и стреля. Пропусна коня, но куршумът одраска слепоочието на Морган. Без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше от раната, Морган скочи и още нестъпил на земята, сграбчи Ашли за гърлото. Джъстин се вгурна към майка си.
Вкопчени в смъртна прегръдка, двамата мъже се търкулнаха в калта. Тъй като не можеше отново да зареди пистолета, Ашли хвърли ненужното оръжие и събра сили да се изтръгне от железните ръце, които го задушаваха.
Жаждата за мъст бе завладяла Морган до такава степен, че той нямаше да изпусне жертвата си, въпреки стичащата се от раната кръв, която го заслепяваше. Но куршумът сериозно го бе наранил, кръвта му изтичаше и той започна да губи сили.
Но и Ашли го забеляза. Той се напрегна и успя да постави дланите си под брадичката на противника. С рязко движение принуди Морган да го пусне. След това си пое дълбоко дъх, за да прочисти дробовете си и стовари юмрука си върху главата на братовчед си.
На няколко крачки от тях Леони с ужас наблюдаваше двубоя им. Едната й ръка галеше главата на Джъстин, който бе заровил лице в полата й, а другата стискаше дебел клон, вдигнат от земята. Борбата бе прекалено яростна и протичаше много бързо, така че Леони не успяваше да издебне удобен случай и да удари Ашли, без да засегне Морган. Пръстите й стиснаха още по-здраво клона в очакване на подходящия момент.
Двамата мъже се биеха на живот и смърт. Ашли имаше известно предимство, защото не беше ранен, а Морган се зареждаше със сила от мисълта, че ако бъде победен, Леони и Джъстин ще попаднат в ръцете на братовчед му.
Тежкият влажен въздух затрудняваше дишането им и те се изтърколиха към края на блатото. Морган събра всички сили, които му оставаха, и блъсна Ашли в тъмнейте води. Изтръгнат от плясъка, големият алигатор мързеливо се плъзна към това, което го бе обезпокоило.
Гмуркането леко съживи Ашли и той се обърна. Водата стигаше до гърдите му. Бе ясно като бял ден, че Морган започва да се изтощава. Когато го погледна, той цапаше, залитайки в тинята. И ако Ашли успееше да се добере до него, щеше лесно да го удави.
— Никога няма да ме победиш от това разстояние, братовчеде! — извика той. — И ако се забавиш още малко, ще ти изтече кръвчицата. Така че побързай!
Морган се приближи на няколко крачки. Ашли безспорно бе прав — трябваше да приключи с него възможно най-бързо. Морган стисна юмруци и се опита да установи къде е точно противникът му във водата.
Ашли се отдалечи още малко и сега водата почти покриваше раменете му.
— Хайде де! — подигра се той. — Кой бе казал, че не си страхливец!
Морган му хвърли поглед, натежал от омраза. И тогава забеляза тъмните очертания на влечугото на около метър зад Ашли. И преди да успее да извика, за да го предупреди, алигаторът ускори лъкатушните си движения, разтвори огромните си челюсти и ги хлопна над ръката на Ашли — точно под рамото. Морган чу писъка на братовчед си и замръзна от ужас, докато хищникът с вълнообразни движения, но без да изпуска плячката си, завличаше жертвата все по-далеч и по-далеч, след което се потопи заедно с нея в бездънните черни води. Всичко стана като че за миг… За секунди водата бясно закипя, а почти веднага след това само няколко бразди раздвижваха повърхността. Нямаше дори следа от кръв, която да отбележи придвижването на влечугото и неговата плячка.