Обезумял, неспособен да откъсне очи от мястото, където изчезна братовчед му, Морган заотстъпва и изскочи от водата.
— Не бих отредил такава участ на никого! Дори на Ашли… — прошепна той потресен и се строполи в краката на Леони.
Когато Робърт и Доминик ги настигнаха след около час, Морган все още бе в безсъзнание. Не се свести и по време на бавния път обратно към плантацията. Но когато го изкъпаха, превързаха и сложиха в леглото, той отвори рязко очи и с ужас се огледа. След това видя Леони, която спокойно седеше до възглавницата му и въздъхна с облекчение.
— Страхувах се… — промълви той, — страхувах се, че Няма да бъдете тук… страхувах се, че щастливият край е бил само сън…
Леони с обич се усмихна.
— Не е сън, Морган. Сега всичко е наред…
Те не размениха и дума за смъртта на Ашли. Тя бе жестока и въпреки че Морган би му пожелал по-безболезнен край, той не можеше да оплаква братовчед си. Наистина предпочиташе да свърши с него по друг начин, за да освободи Леони, но след изчезването на Ашли, нищо не пречеше на сватбата им.
Ожениха се десет дни по-късно — на датата, която трябваше да отбележи шестата годишнина от сватбата им. Церемонията се състоя в най-тесен кръг. На любопитните обясниха, че просто искат да подновят обетите си.
И тази вечер, свита като котка до Морган, Леони прошепна замислено.
— Чудя се какво би станало, ако дядо се бе обърнал към вас, вместо да направи предложението на Ашли…
Морган я притисна до себе си.
— Щяхме да живеем заедно вече шест щастливи години, вместо едва от два месеца.
Леони проследи с пръст мускулите на гърдите му.
— Искате да кажете, че ако дядо ви бе предложил ръката ми, щяхте да приемете?
Морган леко целуна челото й.
— Точно така. Навремето последното нещо, за което мислех, бе да се женя. Но се познавам достатъчно и знам, че ако дядо ви бе повдигнал такъв въпрос, любопитството щеше да ме накара поне да се запозная с вас… А след като веднъж ви видя… знам, че щях да се съглася с всичко, за да ви имам. Бих се оженил за вас със или без тази проклета зестра.
Леони страстно се притисна към него.
— О, любов моя! Колко жалко, че той се е заблудил от приликата ви. Пропуснахме шест години любов!
Морган се надвеси над нея и техните пламенни чувства отново ги понесоха върху крилата на щастието.
Няколко дни по-късно Морган отново благодареше на небето, че го е дарило с всичко това. Леони бе негова съпруга, сърцето му приемаше Джъстин за негов син и около Морган всичко беше застанало на своето място.
Плантацията изискваше още много работа, но Морган бе напълно удовлетворен от постигнатия напредък. Той току-що бе разгледал плановете за пристрояване на две крила към всяка страна на къщата и като хвърли поглед към часовника си, забеляза, че часът за обяд наближава. Малкото златно кръстче все още висеше на верижката на часовника му и за миг привлече вниманието му. Мечтателна усмивка се мярна по устните му. „Какво животно бях навремето — помисли си той. — И колко съм щастлив сега, след като Леони и Джъстин са част от моя живот… са моят живот…“ Внезапно изпита желание да заличи всички спомени, които го подсещаха за безмилостното и цинично същество, което е бил. И той откачи кръстчето от верижката и го пъхна в джоба си. Сигурно такъв подарък щеше да зарадва някоя прислужница.
Морган събра плановете и тръгна да търси Леони. Откри я в един от складовете, където тя разпределяше различни предмети, струпвани години наред. На връхчето на носа й имаше черно петно, гъстите коси падаха по раменете й, а розовата рокля бе покрита с прах и сажди. В очите на Морган обаче тя бе по-красива от всякога.
— Много неща ли искате да запазите? — попита той. Леони въздъхна.
— Не, влагата е повредила и малкото вещи, които представляват някакъв интерес. За нещастие след смъртта на дядо бях принудена да продам всичко, което имаше каквато и да е стойност, за да платя дълговете.
Морган прехапа устни. Проклетият Ашли! Ако не бе той, Леони никога нямаше да бъде тласната до такава крайност. Той извърна глава, за да прикрие гнева, който се изписа по лицето му, и се отправи към един ъгъл, където бяха струпани столове. Най-отгоре върху купчината откри няколко картини, които се крепяха на магия. Свали една.
— Чии са тези портрети? — попита той закачливо. — На вашите славни предци?
Леони направи гримаса.
— Точно така — отговори. — Този в ръцете ви е на майка ми.
Морган полюбопитства да види жената, дала живот на любимата му, и дълго разглежда портрета. Позна меднорусите коси и зелените загадъчни очи, които го бяха пленили.