— Мога да дам да ги реставрират — предложи той. — И ще ги закачим в едно от новите крила.
— Това би било чудесно! — отвърна Леони с нотка печал. — Аз не помня майка си, но бих искала да запазя някакъв спомен от нея.
И с някакво почитание тя постави пръст върху малкото кръстче, което украсяваше гърдите на майка й.
— Баща ми го е поръчал специално за раждането ми. Това бе единственият спомен, който ми бе останал от нея…
Погледът на Морган се закова върху въпросния предмет. Внезапно стомахът му се сви, все едно някой го бе ударил. Впери очи в кръстчето и попита приглушено.
— Който бе останал! Значи сте го изгубила?
Лицето на Леони потъмня.
— Да — потвърди тя, — изгубих го… но това бе много отдавна и предпочитам да не си спомням…
Морган сграбчи ръката й и я принуди да се обърне към него. Той отчаяно се опитваше да възкреси спомена за тази нощ, в която една девствена проститутка бе влязла в стаята му в къщата на губернатора.
Леони забеляза бледността му и се разтревожи.
— Какво става, любов моя? — попита тя.
Морган мъчително преглътна.
— Къде и кога го загубихте? — произнесе той.
— Загубих го в дома на губернатора — призна Леони. — В нощта, когато Гайозо почина…
— Как? — настоя Морган, като грубо я разтърси.
Тя подозрително го изгледа.
— Исках да открадна полиците, които дядо ми бе подписал тази нощ. Изчаках всички да си тръгнат и тогава се промъкнах в къщата. Загубих се. Докато търсех да открия изход, влязох в някаква стая.
При спомена за случилото се в тази стая, кръвта се оттече от лицето й.
— Не искам да говоря за това — заинати се изведнъж. — Казах ви, че през нощта, когато бях изнасилена, се намирах на място, където не трябваше да бъда… Защо ме принуждавате да се връщам към този болезнен въпрос? Това събитие принадлежи на миналото… То е погребано, забравено! Няма никакво отношение към вас…
— Но не знам дали говорим за същата нощ… за нощта, когато вие изгубихте своята невинност, когато Джъстин е заченат — каза Морган с безкрайна нежност.
Леони ядосано се отскубна от ръцете му.
— Пфу! Сега това няма никакво значение.
Смехът на Джъстин, който си играеше навън, долетя до ушите им. Морган захласнато се заслуша в гласчето на своя син. Буца заседна в гърлото му, очите му се замъглиха от вълнение и той пресипнало каза.
— Аз също бях в дома на губернатора тази нощ. Знаехте ли?
Леони стъписано го погледна.
— Не, не знаех…
— Гайозо бе обещал да ми изпрати жена — прошепна Морган. — И когато в стаята ми влезе жена, предположих, че той я изпраща…
Леони замръзна, очите й се отвориха широко от изненада. Но Морган продължи, без да й даде време за отговор.
— Спомням си само, че косата й бе разкошна и че бе много млада… Чак след като избяга, разбрах, че е била девствена… Тя ми хвърли в лицето парите, които й предложих… — добави той прочувствено.
Леони бе пребледняла като платно. Сълзи на щастие пълнеха очите й.
— Това сте бил вие! — възкликна тя, но в гласа й преливаше повече щастие, отколкото укор.
Без да отговори, Морган извади малкото кръстче от джоба си и го пусна в протегнатата й длан.
— Мисля, че това е ваше — гласът му леко трепереше от вълнение.
Слънчев лъч освети кръстчето и то грейна със златиста светлина, която озаряваше и тяхното бъдеще.