Тя се замисли какъв интерес може да представлява този брак, който Клод се стремеше да й наложи. За какво щеше да послужи? Наистина за нищо — това си бе направо да хвърлиш парите на вятъра. „Ако дядо си въобразяваме ще се подчиня на прищевките му…“
Представи си церемонията — тя и този непознат господин Слейд пред олтара. Дядо, Ивет, семейството на Слейд и може би няколко сестри от манастира на урсулинките7. Леони тихичко се разсмя, когато си представи физиономиите им — щеше да се хвърли в краката на свещеника и да измоли право на убежище за себе си и за Ивет. „И ще го направя! — закле се тя. — Ако дядо ме принуди, ще го направя!“
След като разреши въпроса с омразния брак, Леони пренесе вниманието си към най-належащия проблем. Как да попречи на Клод да залага и как да вземе обратно вече подписаните полици.
Плахо почукване на вратата прекъсна хода на мислите й.
— Кой е? — попита тя.
Вратата леко се открехна и на прага се появи Ивет.
— Само аз. Дядо ти тръгна ли?
— Да, и още по-добре. Днес е направо невъзможен.
— Той винаги е невъзможен — каза Ивет с усмивка. Какво още е успял да стори?
Леони много внимаваше да не се изпусне за ултиматума на дядо си. Ивет бе толкова чувствителна, че ако разбереше как Клод я използва, за да изнудва Леони, незабавно щеше да се измъкне от полето на действие на Сент-Андре. „И какво ще прави? — убеждаваше се Леони. — Ще се намери точно в положението, което искам да й спестя. Не, Ивет не трябва да знае. Ще измисля нещо.“
Ивет бе придружила Леони и дядо й след мълчаливо споразумение между тях. Не си имаха никакво доверие, само че не можеха да я оставят в замъка без защита. За Клод Ивет бе коз, за Леони — съкровище. И двамата предпочитаха да им е под око. Ако дядо й предприемеше каквото и да е срещу сестра й, тук Леони би научила незабавно. Докато останеше ли Ивет в имението Сент-Андре, Клод би могъл да я отведе някъде без знанието на Леони.
Ивет седна срещу сестра си и загрижено попита.
— Какво има, Леони? Криеш нещо от мен. За какво се карахте този път?
— Както обикновено — за пари — живо отвърна Леони. — Не мога да го накарам да проумее, че ако престане да играе комар, положението няма да е толкова трагично.
— А той чу ли те?
Леони вдигна рамене.
— Изслуша ме. Но после изпадна в ужасно настроение. Все още си въобразява, че някой ден ще спечели.
В стаята за момент настъпи мъчителна тишина, но тъй като Леони никога не се предаваше за повече от няколко минути, тя рязко скочи на крака и весело поде.
— Ние сме глупачки. Седим тук и се вайкаме. А времето е прекрасно. Да излезем навън. Докато минаваме през кухнята, ще прелъжем Берта да ни даде лимонада и пралини8.
Няколко минути по-късно те седяха под сянката на старата смокиня, която растеше в покрития с плочки двор. Отпиваха от студената лимонада и хрускаха пралините, донесени от кухнята. Внезапно Леони се изправи.
— Тази вечер ще го проследя — заяви решително тя.
— Дядо си ли? — учуди се Ивет. — Но защо? Какво можеш да направиш?
— Още не знам — призна чистосърдечно Леони. — Но повече не мога да допускам да прави каквото си ще. Трябва да намеря някакъв начин, за да му попреча да пропилява и малкото пари, които са ни останали.
— Все пак не можеш да се превърнеш в негова сянка. Всичко може да ти се случи. Той посещава места, за които ти изобщо не бива да подозираш, че съществуват. Винаги тръгва през нощта. Не можеш да скиташ из улиците на Ню Орлиънс съвсем сама нощем. Опасно е. Все пак помисли до какво може да доведе тази безумна постъпка.
— Ще открия някакъв начин. Трябва? — повтори Леони с тон, който не търпеше възражение.
Четвърта глава
Ивет напразно се опитваше да я разубеди — Леони остана непреклонна. Като видя, че нищо не може да я откаже от плана й, Ивет се вбеси.
— Имаш същия характер като на дядо си — отчаяно извика тя. — Такъв инат си! Същата егоистка като него.
— Не — отговори Леони. — Толкова упорита — може би, но със сигурност не съм егоистка.
7
Религиозен духовен орден, основан през 1635 г. от Лижела Мериси, по-късно канонизирана за светица. — Б.пр.