Гайозо се усмихна по-приятелски от всякога и позвъни. Нареди на появилия се прислужник да уведоми слугите на господин Сент-Андре, че техният господар е готов да тръгват. Клод, както толкова често му се случваше, излезе, подкрепян от двама негри.
— Чудя се как търпите подобни личности, Мануел — подметна Уилкинсън след тръгването на Клод. — Все пак имате възможност да приемате по-почтени хора от този нещастник.
Гайозо се усмихна още по-широко.
— Може би, amigo, може би, но навремето господин Сент-Андре бе играч от висока класа и все още ми доставя удоволствие да го побеждавам на карти.
Той погали с ръка купчината полици и иронично добави.
— Все още му се случва да печели… но много рядко.
Уилкинсън кимна с разбиране, а Моргън потисна гримасата си на погнуса.
— Е добре, господа, пожелавам ви лека нощ — каза той учтиво. — Очарован съм, че ви срещнах, генерале, и се надявам, че ще се видим отново, докато съм в Ню Орлиънс.
— Със сигурност, момчето ми — отговори Уилкинсън. — Следващия път ще ми разкажете новините от Начес.
— Може би вечерта не бе особено забавна за вас — намеси се Гайозо, — но мога да уредя да наваксате това през останалата част от нощта — добави той и съучастнически му намигна. — Може би една хубава жена, която да стопли леглото ви…
Морган бързаше да остави двамата мъже, затова измърмори някакъв отговор, който не означаваше нито отказ, нито съгласие. Губернаторът избухна в смях.
— Вие сте много тактичен, amigo — засия той. — Все пак мисля, че ще ви изпратя някакво развлечение за тази нощ…
Морган се сбогува и излезе, като се чудеше дали да се възползва от предложението на губернатора. Хм! Щеше да си помисли. Спеше му се. Най-вероятно бе жената, ако дойде, да го завари дълбоко заспал, но не бе напълно убеден в това.
В стаята, която Морган току-що бе напуснал, се възцари враждебна тишина. После Гайозо отпи глътка коняк и нападна.
— Е добре, amigo, сега сме сами и е време за сериозен разговор.
— Така ли смятате? — попита предпазливо Уилкинсън.
Учтивата усмивка на Гайозо се стопи и той удари с юмрук по масата, без да се старае да прикрие недоволството си.
— Отлично знаете това, amigo. Забравяте, че моята родина ви плаща за предоставяните сведения. А вие се опитахте да ни преметнете, като изпратихте вашето протеже Нолън да ни шпионира на собствената ни територия. Искам обяснение.
Шумът от стоварилия се върху масата юмрук стресна Леони, която придремваше на моменти. Тя подскочи и погледна в стаята. Когато установи, че при губернатора е останал само още един гост, тя въздъхна с облекчение. Бе проспала тръгването на дядо й и на другия играч. Потърси с очи скъпоценните полици и когато о зърна струпаната до губернатора купчина, сърцето й учестено заби. Възможно най-бързо трябваше да открие някакъв начин да се добере до тях и да ги задигне така, че да не я заловят.
Губернаторът и Уилкинсън бяха настръхнали един срещу друг. Гайозо бе тъмночервен от ярост и от огромното количество алкохол, погълнато вечерта. Той запита с леко заплитащ се език.
— Отричате ли, че Нолън ни шпионира по ваше поръчение. Ще се осмелите ли да отречете, че той не изследва страната, а състави карта на терена, която ще ви позволи да нахлуете там?
Гневен пламък озари погледа на Уилкинсън, но загасна толкова бързо, че Гайозо нямаше достатъчно време да го забележи. Генералът се подпря на стола и заяви с пресилена любезност.
— Вижте, Мануел, не можете да вярвате в подобно нещо. Аз съм предан приятел на Испания от толкова години. Защо да рискувам и да загубя златото, с което, вашето правителство щедро ми се отплаща. Помислете, драги.
Гайозо внимателно се взря в лицето на събеседника си. Наистина Уелкинсън бе верен съюзник на Испания. Бе предоставял безценни сведения за наличния състав на армията в американските фортове, които очертаваха граничната зона между Щатите и испанските територии. Бе давал правилни съвети за политиката към американците. Дори се бе опитал да отдели Кентъки от Съединените Щати, за да може Испания да го завладее. Да, Уилкинсън беше приятел. Но дали още бе такъв? Този въпрос си задаваше Гайозо.
— Вярно е, че сте помагал на моята стлана години наред — каза той, — но само защото това е било изключително във ваш интерес.
Уилкинсън се обиди.
— За какъв ме мислите. Гайозо? Аз имам само една честна дума и се заклех да служа на Испания. Как е възможно да ме подозирате?