Клод си тръгна замаян. Господин Слейд бе толкова подходящ! Старецът се запъти към любимото си кафене на ъгъла на улиците „Рампарт“ и „Тулуза“ с намерение да удави разочарованието си с някоя и друга чашка, като тъжно поклащаше глава.
Не бе направил и стотина крачки, когато забеляза едър, чернокос млад мъж, който вървеше към улица Роял. Господин Слейд! Клод ускори крачка, после се спусна да го гони и успя да го настигне — точно преди той да влезе в едно от многобройните кафенета на улица „Роял“.
— Господин Слейд! — извика той. — Морган Слейд! Почакайте!
Младият мъж спря и погледна през рамо. Все едно че не го познаваше.
— Да? — учтиво запита Ашли Слейд, без изобщо да си направи труда да разкрие пред Клод, че не е Морган.
Сините му очи — същите като тези на братовчед му — определиха до пени цената на добре скроения костюм на възрастния джентълмен, явно аристократ, и той добави вече по-любезно.
— Какво мога да направя за вас?
Шеста глава
Клод дори за миг не се усъмни, че срещу него не е Морган Слейд. Ашли лесно можеше да бъде взет за братовчед си, особено от някой, който не ги познава добре. А за нещастие Клод бе виждал Морган всичко на всичко два пъти, при това пиян. Ашли реши да не разкрива самоличността си, докато не разбере дали това недоразумение няма да му донесе някаква изгода.
Пътуването му до Новия свят бе пълно разочарование. Той проклинаше глупавата прищявка, която го бе подтикнала да напусне Англия и да замине за Северноамериканския континент. Тук пари се печелеха само с работа. А Ашли се отвращаваше от всякаква работа. Той обикаляше граничните градчета, живееше на кредит, където можеше, или мамеше на карти, когато нямаше друг изход.
Считаше, че гневът на баща му се е изпарил и бе решил да се върне в Англия. Надяваше се обаче да намери пари за път и да се измъкне от едно положение, което ставаше все по-опасно.
Ашли умишлено не припарваше до Начес, защото знаеше, че чичо му и братовчедите му ще го прогонят като куче. Прекара няколко месеца в Батон Руж и оттам писа на баща си, че възнамерява да посети Ню Орлиънс. В действителност той се надяваше, че посочването на неговия адрес ще накара барона да му се притече по някакъв начин на помощ.
Ашли би могъл да остане завинаги в Батон Руж. Бе спечелил благоволението на една богата вдовица, която се оказа готова да го издържа. Но си навлече яростта на семейството й. Връзката предизвика скандал и близките на дамата решиха да я прекратят. Решен да защити удобното си съществуване, Ашли предизвика на дуел един от племенниците на вдовицата и го уби. Естествено това накара всички родственици на нещастната жертва да пожелаят главата на Ашли и той побърза да изчезне — естествено не, без да вземе със себе си значителна част от бижутата на завоеванието си.
Продаде накитите и получените пари му осигуриха малка отсрочка. Но златото изтичаше направо като пясък между пръстите на Ашли. И когато пристигна в Ню Орлиънс, авоарите му бяха сведени до нулата. Още повече, че неговите появявания и изчезвания от града нямаше да останат дълго време незабелязани от жадуващите отмъщение роднини.
Ашли винаги дебнеше някаква изгодна сделка и затова се въздържа да разкрие пред Клод самоличността си. Поне докато не разбереше дали може да извлече облага от заблуждението на стареца.
Двамата мъже седнаха на една маса и си поръчаха кафе, обилно разредено с ром и коняк. Клод трескаво търсеше тактичен повод, за да повдигне въпроса, който тежеше на сърцето му. Започна разговора с вестта за внезапната смърт на губернатора. Ашли го изслуша нащрек, но благодарение на няколко умело зададени въпроса той научи, че господин Сент-Андре е виждал братовчед му само два пъти и се поотпусна. Фактът, че Морган е в същия град, изобщо не го радваше. Но неговата склонност към интриги го тласкаше да се включи в играта. И Ашли ловко се вмъкна в кожата на братовчед си.
Светският разговор продължи известно време, след което Клод отпи глътка кафе, за да си вдъхне смелост, и започна.
— Господин Слейд, не ви заговорих на улицата само от учтивост… Бих искал да ви направя едно предложение…
Ашли веднага наостри уши. Ако от сделката можеше да се измъкнат някакви пари, тя безусловно бе от огромно значение.
— Да? — реши спокойно да изчака. — За какво се отнася?
Клод се поколеба. Въпреки че Ашли изключително приличаше на Морган, той все пак не бе Морган, и Клод несъзнателно изпитваше неясни резерви към младия човек. Сега съзнанието му не бе замъглено от алкохолни изпарения и той го наблюдаваше с бистър ум, като започваше да се пита дали първите му впечатления са били правилни. Откриваше в него нещо, което не бе забелязал първия път… Погледът на този мъж бе твърд, пресметлив. Но Клод отхвърли тези налудничави мисли и заяви направо.