— Ако имате възможност, наминете… да речем… в девет? В случай, че отговорът ви е… благоприятен, ще ви представя на внучката си.
Ашли се поклони, като се поздравяваше безгласно. „По дяволите, ако се справя както трябва, до края на седмицата златото ще е в джоба ми! — зарече се той. — А след това — здравей Англия!“
Двамата мъже се разделиха. Клод се върна у дома, а Ашли тръгна из града да събере сведения за Сент-Андре. Научи достатъчно, за да си обясни причините, накарали стареца да избере чужденец за съпруг на внучка си. Никой не изглеждаше склонен да се нагърби с дълговете, които Сент-Андре имаше из целия град и никой никога не бе чувал да се говори за пет хиляди златни дублона.
Когато Леони разбра, че същата, вечер ще се запознае с бъдещия си съпруг, тя се разкъса между желанието да потъне в сълзи и изкушението да изпадне в истерична криза. Денят не й бе донесъл утеха. А тялото и съзнанието й не бяха възстановени след преживяното през нощта. Вероятността да се изправи срещу евентуалния си съпруг, след като бе станала жертва на изнасилване, бе непоносима. В момент на умопомрачение си помисли да избяга, но бързо се опомни. Тя не бе жена, която ще престане да се бори. Щеше да застане пред този мъж и щеше да измисли някакъв начин, за да спаси всичко — и себе си, и Ивет, и дядо си въпреки волята му.
Леони разреши на Ивет да сплете косата й на плитки и да я вдигне на кок. После облече роклята в кайсиев цвят, която носеше вечерта, когато се скара с дядо си. Това беше единствената й що-годе елегантна дреха и подчертаваше достойнствата на гъвкавата й фигура. Обу бели сатенени пантофки, а Ивет закичи косите и с жасмин.
Когато се изправи пред огледалото в стаята си, Леони се изплези на отражението си.
— Пфу! Няма никакво значение как изглеждам! Господин Слейд се интересува единствено от моята зестра!
Нямаше нищо по-вярно от това твърдение. Но нито тя, нито Клод го знаеха. Зестрата привличаше Ашли така, както кръвта привлича акулите. След като стигна до извода, че ако зестрата съществува, тя ще бъде еднакво добре както в неговите ръце, така и в тези на Морган, Ашли се представи в дома на Сент-Андре точно в девет часа. Какво го засягаше, че Клод е натрупал планина от дългове? Когато измамата му бъде разкрита, той отдавна ще е в открито море. За сметка на това щеше да им остави Морган. И той ще трябва да урежда въпроса.
След като събра необходимите сведения за Сент-Андре, Ашли провери датите за отплаване на корабите, заминаващи за Англия. Научи, че „Аления ангел“ вдига котва следващия петък — точно след една седмица. Той възнамеряваше да бъде на борда му — със сандък, пълен със злато.
Ашли стриктно се придържаше към взетото решение. С други думи, показа се в най-благоприятната светлина. Подлъган от чара му, Клод забрави за всичките си опасения. Двамата водеха разговора в единствената стая на къщата, която можеше да мине за елегантна. Мътната светлина на свещите скриваше недостатъците й.
След обичайните встъпления Ашли обяви, че ако господин Сент-Андре е съгласен, за него ще бъде чест да предложи ръката си на внучката му в деня, който той посочи. Клод извади първокачествен коняк, който пазеше за специални случаи, за да отпразнуват важното събитие. Това се понрави и на двамата.
Но не и на Леони, която няколко минути по-късно влезе при тях. В очите й се таеше уплаха, но тя твърдо бе решена да не попадне в този капан.
Ашли остана с отворена уста, когато видя едно пленително създание в рокля с цвят на кайсия и с корона от огненочервени на светлината на свещите коси. Колко жалко, че нямаше да разполага с достатъчно време, за да я прелъсти! За момент си представи възможността да заведе бъдещата си съпруга в Англия, но почти веднага отхвърли тази идея. Осъзнаваше рисковете, които криеше подобно намерение. Досега бе проявил достатъчно непредпазливост и бе излишно да прави още глупости.
Леони го намрази от пръв поглед. Вече бе настроена против Ашли по простата причина, че я принуждават да се омъжи за него. За разлика от Клод тя веднага забеляза пороците, които бяха изписани на лицето му. Сините очи, които я преценяваха, не я привличаха. Плътните му устни не предизвикваха у нея желание да опита вкуса им. А след вчерашната нощ Леони никога нямаше да изпита необходимостта мъжки устни да покорят нейните. Бе напълно сигурна в това. Да, той бе красавец, но в Ашли нямаше нищо, заради което да пожелае да се омъжи за него.
Клод сияеше. Леони се владееше достатъчно добре, затова позволи на господин Слейд да вземе ръката и в своята и да я докосне с устни. Тогава Ашли погледна към Клод и попита с пресилена любезност.
— Може ли да задържа тази прелестна ръка, господине?