Въпреки сериозността на положението. Леони бързо притвори очи и прехапа устни, за да не избухне в смях.
Клод се усмихна на младия мъж и сърдечно отговори:
— Нищо не би ми доставило по-голяма радост, господин Слейд.
Ашли отново погледна Леони. Сините му очи я изучаваха със самочувствието на собственик, току-що придобил нова вещ.
— А вие, скъпа, ще ме приемете ли за съпруг? „Излишен въпрос — помисли си той. — Момичето ще постъпи така, както пожелае дядо й.“ Той вече усещаше тежестта на златото в ръката си. Естествено не очакваше директен отговор. Не се надяваше на повече от леко поруменяване, свенлив поглед и безмълвно кимване. Само че той изобщо не познаваше характера на младото момиче, изправено срещу него. Думите й го изненадаха неприятно.
Леони отказваше да се подчини без борба за съдбата си и отвърна студено.
— Не, защо искате да приема?
Ашли видимо се обърка, а Клод се разбесня.
— Леони! — изрева той. — Май си забравила разговора ни за Ивет?
Леони загуби малко от увереността си, но вдигна глава и отговори, без да се смути.
— Не, дядо, но преди да приема предложението на господин Слейд, искам да поговоря насаме с него. Имам това право, нали?
Двамата мъже явно се смутиха, но по съвсем различни причини. Клод знаеше, че Леони ще отстоява с нокти и зъби всяка своя крачка по пътя, който трябваше да я отведе пред олтара. А Ашли направо се вбеси. Как се осмелява това момиченце да се опитва да обърка плановете му? Той възнамеряваше да прибере парите от зестрата в джоба си и да си позволи удоволствието да изкара брачната нощ с невинната си съпруга, преди да замине. И бе неприятно изненадан при внезапно появилото се препятствие, което можеше да провали всичките му намерения.
Клод познаваше упоритостта на внучката си и неохотно склони.
— Добре — промърмори той. — Справедливо е да размениш няколко думи насаме с бъдещия си съпруг. Но не забравяй какво ти обещах. Знаеш, че ще го направя, ако тръгнеш против волята ми.
— Разбира се — каза Леони и се намръщи. — А сега бихте ли ни оставил сами?
Клок стисна юмруци, но отстъпи. Погледна почти извинително Ашли и прошепна.
— Понякога тя се инати, разбирате ли? Може би ще е по-добре, ако поговори няколко минути с вас насаме. Ще се върна след малко.
Леони нямаше ясна представа как да използва тези няколко минути, но поне по този начин печелеше известно време. Още хранеше надеждата, че ще намери начин да отблъсне Ашли и той да оттегли предложението си, затова го погледна право в очите.
— Господине, нямам намерение да ви обсъждам — започна тя, — но въобще не желая да се омъжвам за вас. Бихте ли казал на дядо ми, че не очаквате да се погодим. Умолявам ви. Това е изключително важно за мен…
Ашли замислено я наблюдаваше. Очевидно Леони не беше послушното създание, което дядо й бе описал. Съвсем ясно беше също така, че Клод я принуждава да му се подчини с някаква заплаха. Как можеше да извлече полза от тази ситуация? Любопитен да узнае повече, той неочаквано попита.
— Обичате ли друг мъж? Някой, когото дядо ви не одобрява?
По лицето на Леони плъзна усмивка.
— Не, господине. Просто не желая да се омъжвам. Разбирате ли?
Не, Ашли не разбираше. Но му олекна. Във всеки случай, ако тя казваше истината, нямаше опасност на сцената да се появи разгневеният съперник. На практика тя се отвращаваше единствено от мисълта за брак. Защо при тези условия да не сложи ръка на златото? И Ашли започна да излага собствената си гледна точка със спокоен глас.
— Няма да изисквам от вас нищо, скъпа. Животът ви няма да се промени. Ще носите моето име, а аз ще получа вашата зестра. Това ще бъде единствената промяна. Можете да останете в Луизиана, а аз ще прекарвам времето си в Начес. На практика това е сделка.
— Защо тогава вие искате да се ожените? — попита тя.
Ашли усети, че малко истина може да бъде полезна. Той пое риска и неохотно призна.
— Е добре, виждате ли, и аз не държа чак толкова да се женя.
— И в такъв случай защо правите това предложение? Вие също ли сте принуден да сключите брак? — прояви интерес тя, а в погледа й се мярна симпатия.
Ашли веднага се хвана за предоставената му възможност. Той заложи на чувството за съпричастност, което се изписа върху лицето й, и придоби смутен и едновременно умолителен вид.
— Отгатнахте, скъпа — прошепна той. — Баща ми прекрати издръжката ми. И докато не се върна в Начес със съпруга, ми отказва всякаква подкрепа.
— Но как нашият брак ще го удовлетвори, щом няма да живеем заедно?
Ашли осъзна, че е допуснал непростима грешка и се втурна да я поправи.