— В действителност не е наложително да ви представям на семейството си — обясни той. — Достатъчно е да съобщя за сватбата ни на баща си. Той никога не е поставял условието, че трябва да живея със съпругата си — добави той и намигна съучастнически. — Просто постави условието да си взема подходяща съпруга.
— И вие мислите, че аз съм подходяща? — сухо попита Леони.
— Защо не? Имате значителна зестра и… и сте красива — отвърна Ашли с лаком блясък в очите. — Трябва да ви призная, че откачало бях привлечен само от зестрата, но сега, когато имах възможност да оценя прелестите ви, вярвам…
— Пфу! — сряза го Леони. — Когато сте искрен, ми харесвате повече. Без празни приказки, ако обичате.
Ашли овладя с мъка желанието си да я шамароса. Малка уличница! За каква се мислеше! Но от страх да не изпусне плячката, той измърмори.
— Тогава какво предлагате вие?
Леони се поколеба. Една мисъл вече се избистряше в главата й. Тя трябваше да направи компромис, ако наистина господин Слейд мислеше това, което говореше. В крайна сметка Леони нямаше какво да загуби, а ако разиграе правилно картите си, можеше и да спечели…
— Господине, нито аз, нито вие искаме да се женим… Но по различни причини и двамата имаме интерес от сключването на този брак. Така ли е?
Ашли се зачуди какво е замислила Леони. Той кимна утвърдително и зачака.
— Предлагам ви сделка. Ще се оженим, както иска дядо ми… но това… ще бъде формален брак Трябва да ми обещаете, че няма да имате абсолютно никакви претенции към мен и че ще живеем разделени.
Ашли вдигна рамене. Защо не? След като получеше зестрата, той веднага щеше да си замине.
— Но разбира се, скъпа. Веднага след сватбата ще замина за Начес, за да уведомя баща си. Ще кажем на дядо ви, че тръгвам преди вас, за да се погрижа всичко да е готово при пристигането на съпругата ми и че ще се върна да ви взема възможно най-скоро. Какво ще кажете?
— Планът изглежда добър — съгласи се тя, — но има още нещо, което искам да уточним. Малко е неудобно…
Тя спря, пое си дълбоко дъх и започна да говори явно смутена.
— Един ден аз ще имам нужда от зестрата си. Не мисля, че е особено справедливо вие да я получите само срещу името си. Все пак сте богат и не се нуждаете от тези пари, както аз. Защо да ви подарявам моята зестра?
Ашли изобщо не хареса обрата, който вземаше разговорът, и свъси вежди.
— И какво по-точно предлагате? — попита той.
— Ето какво. Вие получавате зестрата ми като заем. Може да я задържите за определен период. Но ще ми я върнете, след като това време изтече. Честно е, нали? Няма да имам никакви изисквания към вас, а вие можете да разполагате с парите ми известно време.
Леони считаше, че предложението й е повече от щедро. Според нея той изобщо нямаше право да получава зестрата й, но признаваше, че Ашли й дава възможност да отхвърли заплахите на дядо й. Така че му дължеше някаква компенсация за неудобството. Разбира се той също бе облагодетелстван, но тя съзнаваше, че той има възможност да поиска ръката на много момичета и трябваше да предложи сделка, която да изглежда изключително привлекателна.
Ашли вътрешно умираше от смях. Каква глупачка! Ама тя наистина ли вярваше, че той ще възстанови парите?
Само че Леони не бе глупава. След като внимателно изгледа Ашли, тя добави с най-пленителния си тембър.
— Разбира се всички тези подробности ще бъдат уточнени в договор, който вие ще подпишете.
Ашли едва не се задави от изненада. Малката уличница имаше мозък! Би трябвало до този момент да е забелязал това. Ако не изпитваше такава належаща необходимост от нейното злато, той би я зарязал начаса с всичките й претенции. Но зестрата го привличаше като магнит! Той се овладя и учтиво отговори.
— Естествено. Всеки почтен човек би постъпил така.
— Добре. Значи решено. Можем да уведомим дядо, че и двамата сме съгласни да се оженим. Оставям на вас грижата да потърсите нотариус, който да състави брачния договор… Но ако някоя от клаузите не отговаря точна на общото ни решение, господине, бъдете сигурен, че бракът няма да се състои… И искам да знаете, че аз винаги държа на думата си.
Ашли студено се поклони.
— Решено. Утре ще потърся нотариус.
Леони долови в гласа му нещо, което изобщо не й се хареса. Студеният поглед на сините му очи също не я привличаше. Внезапно изпита облекчение, че няма да сключи истински брак с господин Слейд. Тя изобщо не го харесваше, но той пък беше единствената й възможност да заобиколи решението на дядо си.
Когато Клод се върна в стаята, за негова огромна изненада Леони и господин Слейд бяха стигнали до съгласие. Усети как непосилна тежест се свлича от раменете му. Той настоя поводът да се отпразнува и дори Леони получи чашка шери.