Малко по-късно Ашли се извини и си тръгна, изпаднал във възторг от себе си. В действителност той можеше да приеме всичките й условия. Нали на документите щеше да фигурира името на Морган. И когато Леони се сетеше да търси зестрата си, той щеше да е в Англия. И никой нямаше да направи връзка между неговата личност и тази постъпка, на която той гледаше като на връхна точка в своите приключения. Е, не можеше да се залъгва — имаше и няколко препятствия, които трябваше да се преодолеят. Най-напред се налагаше да се увери, че едно неочаквано появяване на Морган няма да разруши прекрасния му план.
Беше очевидно, че братовчед му е някъде в околностите на Ню Орлиънс. Но също така беше ясно, че се е преместил, без да уведоми господин Сент-Андре. Какво щеше да стане, ако Морган и Клод се срещнат? Комарджия по душа, Ашли реши да поеме този риск. Впрочем би било интересно да наблюдава отнякъде как Морган ще се измъкне от подобна каша.
Най-големият проблем обаче беше самата сватба. Брачната церемония трябваше да стане най-късно в четвъртък. Трябваше да убеди господин Сент-Андре, че това внезапно избързване е наложително.
Договорът не го притесняваше ни най-малко. Би се подписал под всички искания на Леони по простата причина, че не възнамеряваше да сдържи обещанията си. Вече доста сполучливо имитираше подписа на Морган и трябваше само да поупражнява няколко часа фалшификаторския си талант.
Нерешен оставаше проблемът и за първата брачна нощ. Леони трябваше да се досети, че дядо й ще настоява младоженците да прекарат нощта заедно. Бе немислимо да се разделят веднага след брачния ритуал.
Леони също бе мислила по този въпрос. И когато господин Слейд пристигна в неделя вечерта, тя успя за момент да остане насаме с него и да му съобщи решението си. Ашли трябваше да заяви на дядо й, че желаят да прекарат първата си брачна нощ заедно, но в един от най-изисканите хотели на Ню Орлиънс. Естествено щяха да спят в различни стаи. Ашли се съгласи.
Като че ли съдбата му се усмихваше, защото самият господин Сент-Андре го освободи от най-сериозното му опасение.
Това бе годежната им вечер и Клод си легна късно, след като изпи огромно количество алкохол. На другата сутрин се събуди от жестока болка в областта на сърцето. Дишаше с мъка и като че ли предметите в стаята плуваха пред очите му. Той се ужаси от угрозата за скоропостижна смърт и реши да ускори събитията. Обясни на господин Слейд какво бе преживял и го замоли да разбере припряността му — искаше да види Леони омъжена, докато е още жив.
Ашли ликуваше. Нищо не можеше да му достави неголямо удоволствие. Той веднага предложи церемонията да се състои в четвъртък. Клод му бе безкрайно задължен за това.
Ашли лесно уреди съставянето на договор, съобразен с изискванията на Леони. Вечерта преди сватбата той й връчи документите, заверени и подписани съвсем законно.
Леони се успокои, защото до този момент не беше напълно сигурна, че господин Слейд ще удържи на обещанията си. Тя се задълбочи в съдържанието на документите и изведнъж пребледня от гняв.
Ашли бе състави договора, както се бяха уговорили. Но клаузата, отнасяща се до връщането на зестрата, изобщо не отговаряше на представата на Леони. Когато тя заяви, че той може да разполага с парите за известен период от време, тя имаше предвид една година, а не пет, както бе посочено в документа.
Той се оказа много коварен, мислеше си тя, изтегната в леглото, с вперен в тавана поглед. Сватбата вече бе определена за утрешния ден. Така че той бе убеден, че тя няма да провали всичко, само защото датата, на която трябваше да върне зестрата, не й харесва. Във всеки случай тази хитрост показваше, че Леони не може да му има никакво доверие и че той е способен и на най-голямата низост.
След като стигна до този извод, Леони стана и крадешком се вмъкна в кабинета на дядо си.
По-голямата част от мебелите бе продадена, ала огромното масивно бюро все още беше оцеляло. А във второто чекмедже се намираше кутията с двата пистолета за дуел. Леони не знаеше как се борави с подобен вид оръжие, но пък и господин Слейд не знаеше, че тя не знае. И ако случайно през брачната нощ му хрумнеше да изиска съпружеските си права, щеше да разбере с кого си има работа.
Тя пъхна единия пистолет в новата чантичка, която дядо й бе купил, и малко по-спокойна се върна в леглото си.
Клод не се бе ограничил само с покупката на чантичка. Той продаде единия от двата прекрасни жребци, макар че кръв капеше от сърцето му. Със сумата от продажбата подари на Леони три тоалета с необходимите аксесоари. Не можеше да я предаде на съпруга й без приличен чеиз. Но съвестта го терзаеше всеки път, когато се сетеше за плачевното състояние на замъка Сент-Андре. Е, господин Слейд бе богат човек. Той щеше да получи значителна зестра и най-вече щеше да се погрижи за Леони. Какво повече можеше да желае?