И наистина Ашли не виждаше към какво друго да се стреми. Господин Сент-Андре продължаваше да бъде убеден, че пред него стои Морган, който, слава Богу, до този момент не се бе появил.
И следобеда на 26 юли 1799 година Леони Сент-Андре бе свързана с брачните окови с мъж, който се представяше за Морган Слейд от Начес, Мисисипи. През това време истинският Морган Слейд и приятелят му Джейсън безгрижно ловяха сомове. А мислите на Морган бяха на светлинни години разстояние от братовчед му и стария френски джентълмен.
Седма глава
Церемонията се състоя в най-тесен кръг. От семейството на Слейд не присъстваше никой. Леони приличаше на фея в роклята от бледорозова коприна, а Ашли бе изключително елегантен в отлично скроения тъмносин костюм. Клод, Ивет и две монахини от манастира на урсулинките бяха единствените свидетели на събитието.
Ашли бе споделил с Клод, че незабавно ще замине за Начес, за да предупреди родителите си за пристигането на младоженката. Клод малко се обърка, защото не бе мислил върху възможността той да отведе съпругата си със себе си, но не направи никакво възражение.
Клод бе щастлив. Бе изпълнил дълга си към своята внучка. Вдигна многобройни тостове за младата двойка и се прибра. „Ето че стана! — каза си той със спокойно съвест. — Леони е в сигурни ръце.“
А Леони изобщо не беше в сигурни ръце. Вечеряха в наетия от Ашли апартамент. По разбираеми причини той не държеше да се мотае сред множеството богати и елегантни посетители на ресторанта. А и Леони не желаеше да я виждат. По време на вечерята Ашли алчно се заглеждаше в заоблените рамене на Леони. Меднорусите коси ограждаха дребното й личице с котешки очи, а гърдите й ясно се очертаваха и опъваха тънката розова коприна.
Все пак тя бе негова съпруга. Защо трябваше да се лишава от брачната нощ? Впрочем, той искаше да докаже на тази истинска малка мръсница, че е особено неблагоразумие да не се консумират правата, предвидени от закона. Когато останеха насаме в спалнята, нейният проклет договор нямаше да има по-голяма стойност от смачкан лист хартия.
Леони забеляза похотливите му погледи и потръпна. За щастие не му се бе доверила! Веднага след десерта и след няколко вяло разменени думи тя се изправи и се оттегли в стаята си.
Обстановката бе луксозна. Дебел килим в синьо и бежаво покриваше изцяло пода. Фотьойл, тапициран в розово, се издигаше като трон между две ниски масички от полиран дъб. Леглото бе с балдахин и бе заобиколено с прозрачна тънка мрежа против комари. Завесите на прозорците бяха пъстроцветни.
Леони огледа стаята с детински възторг. Никога не бе виждала по-красива стая. Прекара ръка по копринената покривка на леглото, сякаш в изблик на страст, после вдигна рамене. Утре щеше да се прибере в къщата им в Ню Орлиънс, а на следващия ден да се върне в замъка Сент-Андре.
Но сега единствено тази нощ имаше значение. Без да си прави труда да звъни на камериерката, която дядо й бе прикрепил към нея, Леони отиде до гардероба. Там откри новата нощница, която Клод настоятелно я посъветва да вземе. След като я облече, Леони се изправи пред огледалото и избухна в истеричен смях. Как е възможно човек да облече подобно нещо, за да си легне?
Бледозелената нощница бе ушита от толкова ефирна тъкан, че през нея прозираха розовите зърна на гърдите й и всички извивки на тялото й.
Леони реши, че ще се чувства много по-удобно в чаршафите и тръгна към леглото. В този момент вратата, която свързваше нейната стая с тази на Ашли, рязко се отвори и той се появи на прага.
За миг замръзна, зашеметен от съблазнителния вид на Леони в прозрачната нощница. Очите му светнаха. Почувства приятна топлина в слабините си. Прекара език по устните си, като че ли предварително вкусваше удоволствието, и пристъпи към нея.
Но Леони не бе сварена неподготвена. Без никакво колебание тя сграбчи чантичката и извади пистолета на дядо си. Насочи го към Ашли. Сърцето й биеше до пръсване, но тя успя да овладее треперенето си и студено заяви:
— Господине, ако имам добра памет, ние сключихме сделка, нали? Вие поехте задължението да нямате никакви претенции към мен. Надявам се, че смятате да удържите на думата си.
Разкривеното от ярост лице на Ашли не беше никак красива гледка. Но въпреки гнева си, той не бе чак толкова безразсъден, че да се опита да изнасили жена, която брани тялото си с пистолет. Рязко се обърна и изсъска през зъби.