Гейлорд бе започнал пресметливото си ухажване преди няколко месеца. Но след известно време допусна грешката да се влюби лудо в Мелинда. До завръщането на Морган Слейд Гейлорд бе убеден, че е покорил капризното сърце на младото момиче. Но появата на Морган нанесе жесток удар на всичките му надежди. През последните седмици той трябваше да овладява нетърпението и раздразнението си, наблюдавайки как обектът на неговата любов се прекланя послушно пред заръките на родителите си, а сърцето му се изпълваше с ярост и ревност.
Ако Гейлорд не се бе увлякъл по Мелинда, той би се задоволил с избора на всяка друга наследница. Единственият проблем бе да реши точно коя да бъде, но Мелинда — тя бе омагьосала. Яростта не го заслепяваше до такава степен, че да не разбира положението — родителите на младата девойка желаеха да я омъжат за Морган Слейд, който бе много по-богат от него. А и Гейлорд имаше репутацията на сприхав и невъздържан младеж, така че повечето родители гледаха на възможната му кандидатура с недоверие. Естествено никой не знаеше, че отношенията, които Гейлорд и Мелинда поддържаха, са нарушили границите на допустимото. Тази среднощна среща не бе първата. А когато се виждаха нощем, Гейлорд не се задоволяваше с целувки, нито дори с погалване на нежната закръглена шия на възлюбената си. Приемаше нейното съгласие при тези интимни занимания за положителен знак. Но ако Мелинда приемаше ласките му, то всеки път, когато той предлагаше да отиде и да помоли баща й за ръката й, тя се двоумеше.
Нещастието на младия Истън се състоеше в това, че Мелинда само изпробваше над него властта си над мъжките сърца. И въпреки че отначало тези тайни срещи я възбуждаха, след появяването на Морган пламенните любовни обяснения на Гейлорд бяха започнали да я дразнят.
— Мелинда, не чу и дума от това, което ти казах — промърмори с упрек Гейлорд.
— Напротив, чух те — тихо отговори тя, — но какво променят думите? Господин Слейд утре ще се срещне с баща ми. И ако поиска ръката ми, аз не смятам да откажа.
— Само се чуй, Мелинда! — отчаяно възкликна Гейлорд.
Бяха се скрили в розовата градина зад ъгъла на къщата на семейство Маршъл и гласът на Гейлорд отекна в спокойния нощен въздух.
— Тихо, моля те! — прошепна Мелинда. — Някой може да ни чуе!
Гейлорд хвърли поглед към величествената бяла къща, чиито огромни подпорни колони се открояваха на лунната светлина. Никакъв звук не нарушаваше тишината. Той зашепна дрезгаво.
— Не можеш да се омъжиш за него. Разреши ми първо аз да поговоря с баща ти.
Мелинда вдигна към него очите си, изпълнени с упрек.
— Значи искаш да бъда нещастна?
— Не, разбира се — възрази той.
— Можеш ли да ме заведеш в Париж? Имаш ли възможност да ми осигуриш такава красива къща като Боньор?
— Засега не, но…
— Или искаш да ме затвориш в тази отвратителна барака? На педята земя, която притежаваш?
Гейлорд се смути и извърна очи. Той не си бе представял, че ще живеят там. Мислеше, че с парите на господин Маршъл те ще си купят много по-изискана къща, но все пак не можеше да сподели с нея помислите си.
— Не, но… — започна той.
— А с господин Слейд аз ще пътувам, ще имам купища красиви тоалети. Ще разполагам с всичко, което си пожелая. Ще имам също и бебета… и най-прекрасната къща в страната. Можеш ли да ми предложиш тези неща?
— Не, но…
— Тогава как можеш да твърдиш, че ме обичаш и че искаш да ме направиш щастлива?
— Мелинда, аз те обичам. И вярвах, че и ти ме обичаш. Как могат тези пошли материални облаги да компенсират нашата раздяла?
Мелинда въздъхна.
— Не зная, Гейлорд… Знам единствено, че родителите ми искат да се омъжа за господин Слейд и че той може да ми даде всичко, което ще ме направи щастлива. Разбира се, ти ще ми липсваш и когато нощем си спомням твоите целувки, ще плача… Но по-добре ще бъде, ако се омъжа за господин Слейд.
— Мелинда — изрева той, — ти изобщо ли не разбираш, че те обичам?
— Добре. Ако ме обичаш, ще искаш аз да съм щастлива, нали? Следователно трябва да си доволен, когато се омъжа за господин Слейд. Не мога да понасям бедността.
Гейлор бе сразен от доводите й. Проследи с поглед, в който се смесваха любов, тъга и ярост, как тя се отдалечава. Обърна се. Сърцето му бе сломено и той се замисли за тази шега на съдбата. Жената, която обичаше, искаше да се омъжи за друг заради неговото богатство. Нали самият той бе започнал да я ухажва заради парите на баща й? Всичко на този свят се връщаше. Мелинда не му остави дори утехата, че е против този брак. Тя съвсем ясно му даде да разбере, че подобна възможност направо я очарова.