Момичето съвсем не беше толкова пресметливо, колкото изглеждаше след този разговор. За сметка на това Морган бе направил верен извод — тя нямаше и капка мозък. Ума й си бе останал на нивото на десетгодишно разлигавено дете и се стремеше единствено към собствените си удоволствия. В нея нямаше лицемерие. Гейлорд й харесваше и на драго сърце би се омъжила за него — ако бе богат. Но Мелинда изключително държеше на удобствата си. И ако в началото бе привлечена от тъмните очи на Гейлорд, то сега я съблазняваше не по-малко синия поглед на Морган. Тя си легна и заспа с чиста съвест, без изобщо да съзнава каква рана бе нанесла на честолюбието и сърцето на влюбения в нея младеж. Сънищата й бяха изпълнени с привлекателния образ на Морган.
На следващата сутрин за нейно огромно задоволство господин Слейд посети баща й. А след обяда Мелинда прие предложението на Морган в същата градина, където разби всички надежди на Гейлорд. Изглеждаше прелестна, осветена от златистата слънчева светлина. Украсената с дантела синя рокля подчертаваше изваяните черти на лицето й. При мисълта колко приятен може да бъде животът с това послушно и непретенциозно дете, Морган се усмихна. И прогони от съзнанието си другата мисъл, която го навестяваше — че подобно съжителство може да бъде и изключително скучно.
Двете семейства сияеха от щастие. Годежът бе отпразнуван в тесен кръг още същата вечер. Определиха сватбата за началото на август. Морган с очевидно равнодушие слушаше разговора, който се въртеше единствено около подробностите за церемонията. Едва сдържаше прозявките си и след вечеря помоли сътрапезниците си да го извинят и излезе.
Бавно обиколи бялата тераса на къщата. Погледът му се рееше над добре поддържаните градини на семейство Маршъл, но умът му блуждаеше далеч и той не забелязваше мързеливото очарование на нощта. Внезапно изпита остра носталгия по безкрайните прерии на Тексас, брулени от ветровете. Взря се в кръглата луна. „Светлината на команчите — помисли той със съжаление. — Защо ли винаги копнея да съм някъде другаде!“
С времето болката от смъртта на Филип бе позатихнала. Но презрението на Морган към жените, които вечно просеха внимание, не бе намаляло. Докосна леко с пръсти малкото златно кръстче, което от толкова години висеше на верижката на часовника му. То непрекъснато му напомняше, че жените са продажни. И за първи път от толкова време той си спомни за проститутката, която бе обладал през нощта при губернатора на Ню Орлиънс. Дали тя бе все така съблазнителна? Или времето и начинът на живот, който бе принудена да води, бяха опустошили красотата й? Тази мисъл го разстрои — споменът за изпитаните усещания, когато тя бе в прегръдките му, бе прекалено жив. Несъмнено това се дължене на тайнствеността на непознатата. Ореолът на загадъчност около нея човъркаше любопитството му. Той не виждаше друга причина. Несъмнено би се освободил от натрапчивия спомен, ако някога разкриеше тайната й. Впрочем, кой знае? Би могъл да направи от нея почтена жена. Защо не? Тя бе дошла при него непокътната — не можеше да храни съмнения относно нейната невинност. Бе млада, прекалено млада, и той би могъл да я оформи според желанията си. Морган горчиво се усмихна. Да, точно това трябваше да направи — да се ожени за девствена проститутка и да я заведе в Начес.
Разсъжденията му бяха прекъснати от буйния смях в стаята. Той дръпна за последен път от пурата си и се накани да влезе в къщата, но изведнъж се спря. Небрежно облегнат на една колона, стоеше по-малкият му брат и го наблюдаваше.
— Доста време те гледам — каза Доминик. — Проклет да съм, ако изглеждаш като човек, който не може да си намери място от щастие. Повече приличаш на осъден на смърт.
Морган се усмихна.
— Не си ли прекалил с анализите?
— Не. Независимо от продължителните ти отсъствия, аз те познавам. И отлично виждам, че настроението ти в този момент далеч не е блестящо… И се чудя защо?
Доминик бе двадесет и три годишен. Лицето му не бе красиво, но сивите очи и вечно присмехулната усмивка го одухотворяваха. Той бавно тръгна към брат си и застана до него.
— Нещото, което ме интересува най-много, е: защо от всички красавици в околността ти се спря на тази тъпа гъска?
Очите на Морган весело светнаха и той спокойно отговори.
— Преди всичко, защото тя няма да има никакви изисквания към мен. Ще й правя по едно дете през две-три години. Ще й купувам тоалети, ще я водя в Париж от време на време и тя ще бъде напълно удовлетворена.