Доминик смръщи вежди. Изражението на лицето на Морган, както и интонацията на гласа му, го притесняваха. Той впери поглед във върховете на идеално лъснатите си обувки и каза неуверено.
— Чуй ме, Морган, колебая се малко дали имам право да ти задам този въпрос, но… Сигурен ли си, че не правиш някоя глупост?
Морган уморено вдигна рамене.
— Един Бог знае! Но се изморих да бродя като евреите из пустинята. Бракът е някакъв начин да прекратя безцелното си живуркане.
Доминик замълча за миг, после промърмори нерешително.
— Знаеш ли, че преди твоето появяване Гейлорд Истън пламенно ухажваше Мелинда?
Морган го погледна под око. Извади от джоба си друга пура, отдели доста време да я запали и попита равнодушно.
— Най-малкият син на Лойд Истън ли?
Ъхъ. Точно той. Според клюките, които се носят в града, Гейлорд искал да се ожени за богата жена и хвърлил око на Мелинда. Някои дори твърдят, че тя с удоволствие посрещала задявките му.
— Какво искаш да ми кажеш, Дом? — попита с безразличие Морган.
— Аз ли? Разбира се, нищо! Просто мислех, че това сведение може да те заинтересува… Въпреки всичко Гейлорд няма какво да ти направи. Той не се ползва с добро име, но се обзалагам, че няма да преживее лесно годежа на Мелинда.
Доминик се върна в къщата, като остави брат си замислен. Морган не бе ревнив по природа и не би обърнал внимание на някакво старо увлечение. Но явно Доминик бе сметнал за необходимо да го предупреди. А той не надаваше ухо за клюките. Така че Морган бе принуден да обърне внимание на думите му. Дали Мелинда не бе влюбена в Истън, а родителите й я принуждаваха да сключи по-изгоден брак?
В дните преди официалното обявяване на годежа Морган неколкократно се опита да открие отговора на този въпрос. Но на всички негови намеци Мелинда отвръщаше неизменно с пленителна усмивка и сменяше темата на разговора. Тя настояваше да я заведе в Париж, когато „тази ужасна война“ свърши. Морган започваше да се чуди дали наистина бракът е разрешението, което ще прекрати мъките му.
Предположенията на Доминик се оказаха правилни. Гейлорд разказваше на всеки, който му обърнеше внимание и пожелаваше да го изслуша, че Морган е завладял сърцето на Мелинда по нечестен начин. И ако неголямата част от слушателите му го подканваха да остави тази тема, то имаше и такива, които подклаждаха настървението му. Морган се разкъсваше между желанието да приеме нещата откъм смешната им страна и изкушението да даде на буйния младеж урока, който си просеше. Напрежението достигна връхната си точка два дни преди големия прием в чест на годениците.
Морган искаше да се измъкне от отегчителните приготовления за празненството и се скри в една страноприемница, сгушена зад малкото възвишение в покрайнините на града. Мястото не бе особено изискано, но Морган харесваше непретенциозната обстановка и добрата кухня.
Страноприемницата се намираше на края на пътя до Начес и бе посещавана от многобройните пътници. В нея винаги цареше трескаво оживление. Голямата зала с масивни греди, тесни прозорци и миризма на бира и печено месо напомняше атмосферата на английските или френските кабарета. Морган забеляза няколко души от града, но повечето клиенти му бяха непознати. Той се настани на една по-усамотена маса и се зае да поразгледа посетителите. Поръча си бърбън, запали пура и се огледа. Набитото му око се плъзгаше по пътниците, търговците и младите нехранимайковци, които предпочитаха дружеската атмосфера на страноприемницата пред изискаността на първокласните заведения в града.
Тъкмо отпиваше уискито си, когато в помещението нахълта Гейлорд, придружен от двама младежи. Несигурната му походка ясно показваеше, че е доста пиян.
Морган изруга през зъби. Гейлорд определено бе последният човек, когото би искал да срещне тази вечер. Досега Морган бе успял да избегне спречкването, но ако се съдеше по състоянието на Гейлорд, сблъсъкът бе неминуем, стига младият самохвалко да забележеше присъствието му.
Отначало Гейлорд не го видя — над залата се стелеше димна завеса. Той седна на маса в дъното на салона, с гръб към Морган, който за миг сметна, че ще остане незабелязан. А и Гейлорд изглеждаше особено зает да дави мъката си в алкохол и поглъщаше чаша след чаша.
За нещастие един от двамата му другари видя Морган. Той се приведе към Гейлорд и прошепна нещо в ухото му. Истън рязко се извърна и скочи на крака.
Морган бързо прецени положението и стигна до извода, че е най-разумно да приеме предизвикателството, за да избегне проливането на кръв. В качеството си на обиден той трябваше да избира оръжието, времето и мястото на дуела. И ако късметът не му изневереше, можеше да превърне трагедията в комедия.