— Няма да се ожените за Мелинда. Тя ми даде сърцето си и вие няма да ми го отнемете.
Морган се подразни. Изкушението да отговори, че може да си задържи Мелинда, бе прекалено силно. Ако отначало Морган бе изпитвал и най-малкото желание да се ожени за младото момиче, то бръщолевенията, глупостите и лекомислията, родени от безмозъчната й глава, го бяха изтрили. Само че бе почтен човек и не можеше да върне назад думите си. Но горчиво се разкайваше за своето предложение.
— Позволете ми да ви припомня, че младата дама, чието име произнасяте под път и над път, прие предложението ми и ще се омъжи за мен — студено отбеляза той.
Гейлорд скръцна със зъби.
— Но тя няма да се омъжи за вас — повтори той. — Можете да смятате, че засега сте победител. Но ще видите кой в крайна сметка ще стане неин съпруг.
Морган вдигна рамене.
— Ако свършихте речта си, може би ще благоволите да започнем — предложи той.
— О да, за Бога, да!
Борбата бе неравна още от началото. Силите на Гейлорд се удесеторяваха от справедливия според него гняв. Но и така той нямаше шанс срещу съперник със стоманени мускули и светкавични рефлекси. Юмруците на Морган бяха като боздугани и въпреки че младежът успя да улучи странично лицето му, противникът му сложи край на необикновения дуел с прав удар в челюстта. Гейлорд загуби равновесие и зари нос в прахта. По брадата му се стичаше кръв.
— Мисля, че съм виновен за първата капка кръв — констатира сухо Морган.
Погледът на Гейлорд бе убийствен.
— Въпреки това вие няма да се ожените за Мелинда — промълви той. — Ще направя всичко, за да ви спра.
Морган се усмихна със съжаление. Чудеше се дали някога и той е бил толкова млад, толкова страстен. После чертите му се вкамениха. Да! Той също бе познал тази сляпа любов — до деня, когато една невярна жена разби сърцето му. Морган облече сакото си, което възхитеният Бланшар почтително му подаде.
— В такъв случай ще бъда нащрек — отговори той, без да се притегни.
Гейлорд се надигна, избърса стичащата се от устата му кръв и го погледна с омраза.
— Мислите, че само си приказвам — изсъска той, — но ще ви попреча. Ще намеря някакъв начин, ще видите!
Десета глава
Изглеждаше, че денят на приема ще бъде слънчев. Морган стоеше пред прозореца и наблюдаваше безоблачното небе, което със сигурност не бе в унисон с чувствата му. Смешният дуел му бе дал повод за сериозни размишления и той бе убеден, че никога не е изпитвал и най-мимолетното желание да се жени за Мелинда. Не, дори нейното съблазнително тяло не го привличаше. И несъмнено не заслужаваше досадата, която щеше да изпитва, прикован към жена, чиито единствени стремежи са да притежава красиви тоалети и да ражда бебета… при положение, че това не се отрази на тънката й талия.
„Луда глава си ти, Гейлорд, но ако можеш да откриеш някакъв начин, за да спечелиш избраницата на сърцето си, аз ще те благословя. И при нужда, ще ти помогна!“
Леони и малкият й експорт пристигнаха в Начес същия ден. Бе започнало да се свечерява и трябваше да намерят някакво място да прекарат нощта, тъй като Леони не знаеше къде да търси своя съпруг. Тя се опитваше да спестява дори от жалката сума, която бе отделила с цената на ужасни икономии, така че премина покрай страноприемниците в изисканите квартали, без да спре. В края на краищата попадна на Царската страноприемница.
Пътуването бе минало без произшествия, но бе изморило всички. Никой от членовете на малката група не бе ходил по-далеч от Ню Орлиънс и дори простият факт, че преспаха много нощи под открито небе в непознати области, постави на изпитание силите им.
Когато се добраха до Начес, облекчението им бе видимо. Лицето на Мами светеше от радост, че са пристигнали на определеното място живи и здрави и тя твърдо заяви.
— Това е последният път, когато излизам от къщи.
Единственият отговор на Леони бе бегла усмивка. Беше прекалено изтощена, за да влиза в пререкания. В момента единственото й желание беше да се изкъпе и да заспи в истинско легло.
Всички бяха настанени. А след като се изкъпа, Леони възвърна цялата си енергичност и реши незабавно да потърси господин Слейд. Щеше да започне издирването си, като попита съдържателя на страноприемницата дали го познава. И ако се окаже, че го познава, щеше да тръгне веднага на път.
Ако ви оставя за малко, ще се погрижиш ли за Джъстин? — попита тя Ивет.
— Да не би да си решила още тази вечер да започнеш издирванията?