— Да! Нямаме време за губене… С малкото пари, които ни остават, докога мислиш, че ще изкараме… Трябва да видя господин Слейд колкото е възможно по-рано.
Джъстин, който си играеше с котенцата, вдигна рязко глава.
— Отивате да се срещнете с моя татко? Искам да дойда с вас.
Леони прехапа устни. Присъствието на Джъстин щеше да създаде проблеми. Тя никога и с никого не бе споделила тайната за неговото раждане и всички бяха убедени, че детето е син на нейния съпруг. Естествено тя не бе сметнала за необходимо да разсейва заблужденията им. Джъстин бе израснал с мисълта, че господин Слейд е негов баща. И Леони изобщо не бе предвидила възможността за среща между нейния син и нейния съпруг. А сега такава заплаха съществуваше и Леони бе ужасена от мисълта, че истината ще излезе на бял свят. Не можеше да допусне Джъстин да носи епитета „копеле“. Още не знаеше как, но трябваше да уреди нещата така, че подобна среща да не се състои.
През брачната им нощ Слейд бе доста пиян. Ако той откриеше съществуването на Джъстин, може би Леони щеше да успее да го убеди, че детето е негово. И все пак не бе особено вероятно. Несъмнено той си спомняше пистолета, с който го бе заплашила, за да му попречи да я докосне. „Толкова по-зле, трябва да рискувам — реши тя. — Ще твърдя упорито, че Джъстин е негов син!“
Тя се наведе, за да целуне детето.
— Лека нощ, скъпи, да слушаш леля Ивет и да си легнеш, когато тя ти каже.
Джъстин направи гримаса, но тъй като бе послушно малко момче, не възрази.
— Добре мамо. Нали няма да се бавите много?
Леони честно му отговори.
— Не повече, отколкото е необходимо, но ти обещавам, че ще бързам.
Бе облякла една от роклите, купени от дядо й преди сватбата. Въпреки че беше с шестгодишна давност, роклята все още бе много елегантна. Леони считаше, че е прекалено деколтирана и за да се справи с този проблем, заметна раменете си с шала, купен от центъра на града. Закрепи го с брошката, останала от баба й.
Тоалетът й се допълваше от бяла копринена чантичка, осеяна със сребърни звезди. В нея сложи безценните документи, подписани от господин Слейд през месец юли хиляда седемстотин деветдесет и девета година. Докато слизаше по стълбището, което водеше към малката градина на страноприемницата, Леони не можеше да се освободи от тягостното предчувствие, че господин Слейд ще й създаде доста главоболия и няма да признае подписа си.
В същата тази градина, преди два дни, се бе състоял странният дуел между Морган и Гейлорд. Съдбата пожела в момента, когато Леони стъпи в градината, Гейлорд да излезе от страноприемницата, за да обмисли поражението си. Леони нерешително се сиря при вида на младия човек. Тъкмо понечи да се върне обратно, когато Гейлорд я забеляза.
Той не бе толкова пиян, че да не различи женски силует. Винаги галантен с жените, поздрави учтиво.
— Добър вечер, госпожо. Каква красива нощ, нали?
Леони отчасти се успокои и също така любезно отговори.
— Наистина, господине.
Френският й акцент привлече вниманието на Гейлорд и той се приближи към нея.
— Като че ли не сте от Начес.
— Не, господине. Току-що пристигнах със семейството си.
Провеждащата се през прозорците на страноприемницата светлина придаваше на Леони неземен вид. Бадемовите очи, чувствените устни и меднорусата коса накараха в този миг Гейлорд да се усъмни дали наистина Мелинда е най-красивото момиче на света.
— Искрено се надявам, че ще останете дълго в Начес — каза той с най-съблазнителната си усмивка. — Ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако ви помоля да ме причислите към първите си приятели в града?
Леони нямаше особен опит в областта на флирта и вдигна рамене.
— Защо не? — отговори тя напълно бездушно. — Впрочем, познавате ли гражданите на Начес? — понита тя след кратък размисъл.
— Естествено. Винаги съм живял тук.
— Може би тогава можете да ми посочите жилището на Морган Слейд?
При тези думи Гейлорд замръзна и очарователната му усмивка се стопи. Той стисна юмруци и произнесе дрезгаво.
— А вие какво искате от Морган Слейд?
Леони сви вежди, учудена от грубостта му, и го изгледа високомерно.
— Не е ваша работа! Но ако държите да знаете — Морган Слейд е мой съпруг и аз трябва да го видя.
— Лъжете! — възкликна Гейлорд, ококорил очи от изумление. — Той не е женен.
Леони не се славеше със спокоен характер. Тя почервеня от яд.
— Смятам, че ме обиждате! — избухна тя — Как смеете да ме наричате лъжкиня!
Завъртя се рязко на пети, решена да се качи обратно и стаята, но Гейлорд вече се бе окопитил и съвсем не възнамеряваше да я остави да му се изплъзне. Той хвана ръката й и я принуди да се обърне към него.