— Само за минута! — извика той. — Трябва да поговорим.
Леони побесня. Този чужд човек се осмеляваше да я докосва! Зашлеви го с всичка сила.
Ейбръхам, когото Мами бе натоварила с поръчението да бди над младата господарка, се появи на ъгъла на страноприемницата. Леони никога не бе изпитвала такава радост при вида на добродушното му черно лице.
— Ейбръхам! — извика тя. — Идваш точно навреме. Този тип ме нападна.
— Не, не, почакайте — побърза да отрече Гейлорд. — Не исках да ви обидя. Държа много да поговорим… за… хм… вашия съпруг.
Леони се върна. Беше все още много ядосана, но любопитството й бе разпалено. Ейбръхам я последва, като не знаеше дали да отиде да търси помощ, или да остане при нея, за да я защити. Гейлорд бързо погледна към него.
Не искам да причиня нищо лошо на господарката ти — каза той. — Моля да извините прибързаното ми движение — добави той, този път към Леони, — но вие просто ме сащисахте…
— Аз съм ви сащисала, господине?
— Да. Напълно ли сте сигурна, че Морган Слейд е ваш съпруг?
Леони си пое дълбоко дъх. Трябваше да си даде време, за да не избухне отново. Как можеше този непознат тип да се усъмни в думите й? Тя пъхна ръка в чантичката си, извади брачното си свидетелство и го размаха пред очите му.
— Ето, господине!
Гейлорд се приближи към светлината, която се промъкваше през прозореца на страноприемницата, и прочете документа. Впери поглед в характерния подпис на Морган Слейд и ужасен възкликна.
— Какво чудовище! И моята бедна Мелинда щеше да стане съучастница в двуженство!
— Какви ги приказвате? — попита Леони. — Какво чудовище? Какво двуженство?
Гейлорд изпита съжаление към това прелестно малко създание… Как да й каже, че Морган Слейд я е изоставил и в този момент обявяват неговият годеж с друга жена!
— Страхувам се, че чудовището е вашият съпруг! — отговори той направо.
— А коя е тази Мелинда? И каква е точно историята с двуженството?
— Мелинда е жената, която обичам — обясни Гейлорд. — Вашият съпруг ми я отне. И в този момент обявяват техния годеж.
Леони знаеше, че Слейд не е почтен човек, но никога не си бе представяла, че е способен на такава върховна измама.
Леони и Гейлорд забравиха за кавгата си и препуснаха към града в наетия кабриолет. Гейлорд управляваше конете, а Ейбръхам се бе настанил на капрата до него.
Въпреки че в момента между Леони и господин Истън цареше пълно единодушие, тя изобщо не изпитваше доверие към прословутото джентълменство, за да се откаже от закрила.
Бе почти девет часа, когато кабриолетът се втурна но алеята, водеща към къщата на семейство Маршъл. Гейлорд трепереше от нетърпение и сърцето му ликуваше — неговата любима Мелинда нямаше никога да се омъжи за тази отрепка Морган Слейд. Той щеше да го обвини в многоженство.
Възмущението на Леони нарастваше пропорционално с изминатия път. И когато кабриолетът спря пред къщата, тя бе извън кожата си от бяс. Как Слейд можеше да се възползва от невинността на друго младо момиче? Или просто си му беше навик да се жени за доверчиви девойки заради парите, които те му носеха? Като се вземат предвид обстоятелствата, които бяха я довели в Начес, подобна мисъл бе много обезпокоителна. Но за момента Леони трябваше да изтръгне Мелинда Маршъл от ужасната съдба, която я дебнеше.
Нищо не можеше да отклони Леони от решението й — нито величествената къща, нито многобройните карети, нито шумът от разговорите и смеховете, които долитаха като ехо от отворените прозорци. Тя знаеше, че ще се озове в извънредно неудобно положение, но не изпитваше нито страх, нито срам. Стискайки чантичката, пазител на доказателството за низостта на Слейд, тя бързо изкачи стъпалата, следвана от Гейлорд.
Майордомът, в униформа от черен сатен, я изгледа презрително. Очевидно не одобри измачканите им дрехи, неподходящи за такъв грандиозен прием, и понита студено.
— Вашата покана, господине?
Гейлорд трепереше от напрежение и заекна.
— Нямаме, но… трябва на всяка цена да говоря с господин Маршъл. Въпросът е изключително спешен.
— Ако благоволите да ме осведомите за естеството на вашия случай — каза майордомът с пренебрежителен поглед, — ще видя дали господин Маршъл е склонен да ви приеме.
Леони беше по бързите процедури. Тя се мушна стремглаво отстрани на майордома, като подхвърли през рамо.
— Когато свършите с вашите официалности, ще бъде твърде късно!
Клетият човек направи безуспешен опит да я спре — но нищо не можеше да попречи на Леони да продължи напред. И докато той надаваше възмутени възгласи, Леони бързо прекоси огромния вестибюл в бяло и жълто и стигна до вратата на балната зала, следвана от Гейлорд.