Огромното помещение се къпеше в златиста светлина, разпръсвана от стотици свещи, поставени в кристални стъкла. Мъже и жени, облечени в коприна и сатен, танцуваха под звуците на нежна музика. Въздухът бе напоен с аромата на рози и жасмин. Лакеи в кадифени ливреи незабележимо разнасяха огромни подноси с разхладителни напитки.
Леони за миг се закова на прага, оглеждайки залата. Как да открие някой в тази тълпа? Но докато тя търсеше с очи Слейд, той я зърна.
Морган се отегчаваше до смърт през цялата вечер. И ако до този момент бе хранил някаква надежда, че животът с Мелинда няма да бъде чак толкова блудкав, колкото се опасяваше, то разходката, която току-що бяха направили, бе разбила всичките му илюзии. Мелинда бе гледка, която възбуждаше страстите в мъжките сърца. Но за нещастие не вълнуваше Морган. Как бе могъл да си въобрази, че бракът с тази гъска може да бъде каквото и да е решение?
По време на разходката Мелинда се оплакваше, че бушуващата в Европа война им пречи да прекарат медения си месец в Париж.
— Този отвратителен Наполеон! Разваля всичко! Само да свърши проклетата война! Толкова искам да видя Париж!
Морган не се съобрази с интелектуалните възможности на годеницата си и се пошегува.
— Може би трябва да му пиша, за да прекрати враждебните действия, докато трае сватбеното ни пътешествие.
Сините очи на Мелинда заблестяха от възторг.
— Наистина ли? Можете ли! — възкликна тя, опиянена от щастие. — Ще бъде прекрасно!
Морган я гледаща и не вярваше на ушите си — тя бе приела думите му за чиста истина. Той едва сдържа бясното желание да се изсмее и предложи да се върнат при гостите. Разкъсваше се между забавлението и отчаянието.
С напредването на вечерта той трябваше да се примири с фактите — в кукленската й главица нямаше нищо. И когато приближи часът за обявяването на годежа, той вече беше изтощенот бръщолевенето й, но проумя — не можеше да издържи и да прекара остатъка от дните си с Мелинда. Но как да развали годежа, без да предизвика скандал?
В действителност проблемът бе неразрешим. Отвращаваше се от мисълта да постави родителите на Мелинда и своите собствени в такова неудобно положение. Те не бяха виновни за празноглавието на Мелинда. „Трябва да измисля нещо, така че тя да вземе решение и да развали годежа. Ще се държа грубо!“
Морган на драго сърце би пристъпил незабавно към изпълнение на решението си. Но все пак не можеше да се държи дебелашки един час преди официалното обявяване на годежа. „И утре няма да е късно, за да се представя в неблагоприятна светлина!“ Той се усмихна, когато си представи физиономията на Мелинда. Щеше •да я уведоми, че е взел решение да живеят в едно забутано кътче, далеч от Начес. Само тази перспектива щеше да охлади възторга й.
Морган бе доволен от измисления изход. Той се отпусна и се приготви да изиграе достойно ролята си до края на вечерта. Разтегли устни в приветлива усмивка и се престори на зашеметен от щастие, както обстоятелствата очакваха от него.
Най-после господин Маршъл помоли за минута мълчание. Морган и Мелинда се отправиха към единия край на залата, заобиколени от щастливите си семейства. Музикантите оставиха инструментите си, жужашата зала постепенно затихна. Всички очакваха официалното обявяване на годежа. И в този миг Морган Слейд за първи път видя Леони Сент-Андре.
Защо не можеше да откъсне очите си от тази фигурка на прага на вратата?
Той стисна зъби, като се ядоса на самия себе си. Имаше ли някакво значение коя е тя? Трябваше да я избягва на всяка цена.
Всяка жена, способна от пръв поглед да събуди в душата му такъв ураган от чувства, бе изключително опасна. Но не можеше да откъсне очите си, устремен към нея с цялото си същество.
Привлечена като с магнит, Леони извърна глава към него. И докато техните погледи се кръстосваха, времето спря, всичко около тях изчезна. И тогава тя го позна — или помисли, че го е познала — човека, за когото се бе омъжила преди шест години. Тя се хвърли към него, побесняла като фурия.
Гейлорд стоеше зад нея, но като си представи неудобното положение, което сам бе създал, отстъпи назад. С напразно усилие да отложи сблъсъка, той се опита да задържи Леони за ръката.
Но Леони бе неудържима. Впусна се напред и нищо не можеше да я спре. Всички присъстващи започваха да си дават сметка, че предстои скандал. Морган не откъсваше погледа си от дребната фигурка, решила да си проправи път към него, и естествено, гостите обърнаха глави, за да видят какво е могло да привлече вниманието му до такава степен в подобен момент. Присъствието на Гейлорд вече бе събудило любопитни шушукания. Мелинда бе започнала да потропва с крак от нетърпение и заоглежда надменно Леони. „Колко е демоде“, помисли си тя в мига, когато младата жена се изправи пред Морган.